Европа.История

PETROGRAD

ПРЕЗ 1914 г. името на руската столица Санкт Петербург било сменено с по-патри-отичното по звучене Петроград. Както с името на британското кралско семейство Хановер-Сакс-Кобург, което било променено на Уиндзор, името с немски произход се смятало за неподходящо по време на войната срещу Германия. Но Петроград щял да изтрае само едно десетилетие, преди да отстъпи на свой ред пред Ленинград, igotha]

Санкт Петербург израснал в един от най-великолепните европейски градове. Освен класическите дворци и правителствени сгради бреговете на Нева подслонили голямо пристанище и търговски център, блестяща културна общност, разширяващ се индустриален район и огромен гарнизон. Духът на общността от два милиона граждани бил уловен в статуята на Медния конник, подарена на града от Екатерина Велика в чест на нейния предшественик Петър.

По времето на първата промяна в името човекът, чието име щял да носи градът в бъдеще, бил изгнаник в Швейцария с никаква надежда за скорошно завръщане. Той не бил пацифист; и неговото изявление за “Задачите на революционната социалдемокрация”, където апелирал за “международна гражданска война”, която да използва конфликта, предвиждало поражението на царството. Всички негови водещи привърженици в Русия били арестувани по подозрение в предателство. На процеса те били защитавани от либералния адвокат Александър Керенски, който по-късно сигурно е оплаквал избора си на клиенти1.

Под съветската власт Петроград/Ленинград щял да бъде подложен на най-екстрем-ни преживявания. Презрян от болшевиките, които преместили столицата в Москва, той постоянно бил подозиран от Сталин като конспиративно гнездо на една несъществуваща опозиция; изгубил значителна част от населението си по време на революцията и по-късно по време на чистките. През 1941-4 г. той изтърпял 1000-дневна обсада в края на германско-съветската фронтова линия и в условията на неописуем студ, глад и изнемогване изгубил повече от милион от своите жители2. Макар че държавните чиновници и военните осигурили средствата за продължаване на сраженията цели три години, съветските власти или не можали, или просто не искали да евакуират или да снабдяват цивилното население. Резултатът бил ежедневна смесица от Ковънтри и Варшавското гето. Описанията на гуляите в партийния дом наред с труповете по улиците и научните работници, починали на работните си места, само допълват каталога на безчовечността3.

След всяко изпитание Ленинград бил попълван с пресен приток на имигранти. “Градът герой” се превърнал в символ на човешкия възродителен капацитет. Но през 1991 г., в навечерието на съветския колапс, въпросът за неговото име бил повдигнат за трети път. За ужас на комунистическите ветерани референдумът на гражданите отхвърлил както Ленинград, така и Петроград, и гласувал в полза на Санкт Петербург.

ни в Македония, където България се присъединила към австрийската атака. Но Македонският фронт издържал отчасти заради френската подкрепа през Солун. Безмилостният западен натиск срещу Гърция довел до падането на правителството и сложил край на гръцкия неутралитет, [flora]

912