Европа.История

MICROBE

КАЗИМИР Ягелончик, крал на Полша и велик княз на Литва, бил погребан в Параклиса на Светия Кръст на Вавелската катедрала в Краков през юли 1492 г. През май 1973 г., 481 години по-късно, кардиналът-архиепископ на Краков, Карол Войтила, дал разрешение на екип, занимаващ се с консервация, да отвори отново гробницата заедно с гробницата на кралицата на Казимир, Елизабет от Австрия. Случаят не бил единствен: гробницата на Казимир Велики (поч. 1370) била отваряна през 1869 г. и повторното погребение станало повод за голяма полска патриотична демонстрация. Гробницата на св. Ядвига (поч. 1399) била отворена през 1949 г.

Но ексхумацията от 1973 г. била във всички отношения смущаваща. В рамките на кратък период от време не по-малко от шестнадесет души, директно участвали в нея, умрели по неизвестни причини. Световната преса напомнила за “Проклятието на фараоните” и спекулирала за 500-годишни бацили. Един краковски журналист написал бестселъра за “Проклятията, микробите и учените”, който по най-добрия средновековен маниер привлякъл вниманието на читателите си върху темата за човешката тленност1.

Средновековната цивилизация често се нарича “теократична” - тоест тя била управлявана от всепроникващата концепция за християнския Бог. Божията воля била достатъчна, за да обясни всички феномени. Службата на Бога се възприемала като единствената законна цел на цялата човешка дейност. Съзерцаването на Бога било най-висшата форма на интелектуална или съзидателна дейност.

Поради това е важно да се разбере, че голяма част от съвременните знания за Средновековието са оцветени от религиозната перспектива на църковниците, които осигурили информацията и написали хрониките. До известна степен съвременните наблюдатели може да са били подведени “в предположението, че средновековната цивилизация била повече вътрешнохристиянска, отколкото било вероятно в случая”30. Дори и така главната позиция на християнската вяра едва ли може да се отрече. В това отношение все по-нарастващият разкол между латинското и православното християнство има малко значение. Ако Западът бил до голяма степен теократичен на външен вид, Изтокът бил почти изцяло такъв. Действително, Православният свят избегнал повечето от новите влияния, които XIV век нататък превърнали някои от най-широките обобщения трудно защитими тези. (Виж Глава VII.)

Трябва обаче да се направи разграничение между “високата култура” на образования елит и “ниската култура” на обикновените хора. Съвременните учени противопоставят “църковната култура” на “фолклорната традиция”. Тъй като образованото малцинство било съставено или от духовници, или от ученици на духовници, може да се очаква, че официалната култура на грамотните кръгове се е приближавала доста до конвенционалните религиозни учения. По същата причина, тъй като големи сфери от населението били неграмотни, включително необразованите жени и неграмотната аристокрация, не е изненадващо, че сред тях се откриват езически останки, еретични мнения или решително нерелигиозни възгледи. Традиционната средновековна ерудиция до голяма степен се ограничава в сферата на високата култура. Народната кул-

21. Св. Йоан Теолог

20. Матка Божка

23. Богородица

22. Св. Лука Иконописец

32. Бартоломея, изправена пред дилема

ХРИСТИЯНСКИЯТ СВЯТ В КРИЗА

449

тура е една от темите на “новото Средновековие”, както тя е представена от последното поколение медиевисти.

Да си представиш Средновековието, действително е проблем. Историците трябва да наблегнат не само върху това, какво е съдържала средновековната сцена, но и върху това, какво й е липсвало. Що се отнася до физическото й обкръжение, на нея са й липсвали много от гледките, звуците и миризмите, които след това са се превърнали в нещо банално. Не е имало фабрични комини, липсвал е шумът от уличното движение, нямало е изкуствени замърсители или дезодоранти. Малки изолирани селища съществували в непреодолимата пустош на гората или пустите поля, в тишина, в която църковната камбана или мученето на кравата можели да се чуят от мили разстояние, сред букет от природни, но остри аромати от бунищата и горските пожари. Хорските възприятия към тази среда били лишени от силното усещане за разграничение между онова, което в по-късни времена щяло да бъде наречено естествено и свръхестествено, между факта и измислицата, между настоящето и миналото. Мъжете и жените имали малко средства, с които да потвърждават съобщенията за своите чувства, така че всички чувства получавали почти еднаква степен на доверие. Ангелите, дяволите и духовете били толкова реални, колкото и нечий съсед. Героите от миналото, както и от Библията, просто били толкова близки (или далечни), както кралете и кралиците в нечия страна. Нищо не било по-подходящо, или по-очевидно, от историята на Данте за живия човек, който можел да мине през рая и ада и който можел да се срещне със сенките на хората от всички епохи - неразложени, непроменени, неделими.

Средновековната представа за времето и пространството била радикално различна от нашата. Времето било измервано чрез неравномерното движение на деня и нощта, на сезоните, на сеитбата и жътвата, фиксираните часове и календарите се намирали в свещените покои на Църквата. Хората пътували толкова бавно, че нямали средства, с които да проверят конвенционалното географско знание. Йерусалим лежал в центъра на трите континента - Азия, Африка и Европа, определен съответно от синовете на Ной: Сам, Хам и Йафет. Отвъд континентите се намирал необятният океан, а отвъд океана - линията където небето и земята се сливали незабележимо в едно. [Tempus]

Средновековният интерес към човешкото тяло бил минимален, както и познанията за него. Вътрешните органи не били ясно диференцирани, да оставим взаимо-зависимото функциониране на нервната, скелетната, кръвоносната, храносмилателната и репродуктивната система. Вместо това се смятало, че тялото е съставено от чудотворната комбинация на четирите стихии, четирите настроения и четирите цвята на кожата. Земята, огънят, въздухът и водата отговаряли на черната и бялата жлъчка, кръвта и слузта и били свързани постоянно с меланхоличния, холеричния, санг-виничния или флегматичния темперамент на човека. Специализираните познания се натрупвали много бавно. Началото на XIV век станало свидетел на лекари, практикуващи дисекция пост мортем, и съответно на подобрения в учебниците, особено в Anatomie на Мондини ди Лузи (1316) и на Гуидо да Вигевано (1345). Хирургията спечелила от новите учебници като Chirurgica Magna от Ги де Шалиак (1363). След опита от Черната смърт била въведена карантина срещу чумата - първо в Рагуза (Дубровник) през 1377 г., а после и в Марсилия през 1383 г.

29. Европа

460