Европа.История

DIVISA ET INDIVISA

Планът Маршал бил особено важно стартиращо напомпващо начинание за растежа, което осигурило пари, за да поддържа европейската търговия и индустрия, след като първоначалният следвоенен подем се провалил. Но той не се интересувал от модела на помпата. Да използваме друга метафора - той бил кръвопреливане, което дало на западноевропейските икономики силата да направляват собственото си възстановяване. Няколко от най-големите американски фирми инвестирали в Западна Европа още на много ранен етап. Дюпон, Дженерап Мотърс, а по-късно и IBM помогнали за създаването на трансатлантическа конкуренция. С времето много от по-големите европейски мултинационални компании - Роял Дъч Шел, BP, EMI, Юнилевър -били способни да върнат комплимента.

Съвременната икономическа теория и практика до голяма степен са продукт на евро-американското взаимодействие. Кейнсианската революция в макроикономик-са вече била потвърдила, че правителствената намеса играе важна роля за подхранването на бизнес климата, поддържа пълната заетост и управлява цикличните кризи чрез приспособяване на паричния поток, на лихвения процент, на валутния курс и на данъчното облагане. С времето монетаристката реакция срещу Кейнс била задействана по вдъхновение от Милтън фридман. Още от началото Западна Европа участвала в международната монетарна система, създадена през юли 1944 г. под англо-американско покровителство на конференцията в Бретън Уудс, където Кейнс ръководил британската делегация. Създадените в резултат на това институции - Международният валутен фонд (МВФ) и Световната банка - и двете управлявани от ООН, имали силно европейско участие и до известна степен се конкурирали с другите чисто европейски организации. В Западна Европа, както и в САЩ, се приемало за даденост, че демократичната политика е задължително допълнение за ефективното управление на една пазарна икономика.

Науката и технологиите навлезли в епохата, когато били поощрявани от огромни държавни и международни фондове. CERN, Европейският център за ядрени изследвания (1953), и ESRO, Европейската организация за космически изследвания (1964), били сред главните проекти. Националните бюджети вече не били достатъчни за скъпите операции като производството на самолети. Модерните земеделски техники достигнали до по-голямата част от Западна Европа чак през 50-те години. През 1945 г. британските фермери, които използвали трактори, били изключение; до 1960 г. дори най-дребните континентални земеделски стопани вече го правели. Последвало използването на всякаква механизация, изкуствени торове и интензивни методи. Британия и Западна Германия останали вносители на храни, но Дания, франция и Италия станали мощни износители. От 60-те години Западна Европа била затруднена от колосални излишъци - известните “маслени планини”, “винени езера” и огромните “зърнени хълмове” на Общата аграрна политика (CAP). Производството на енергия се придвижвало стабилно от традиционните въглища към петрола, природния газ, хидроцентралите и ядрените горива. Особено франция направила огромни инвестиции в хидроцентралите и ядрените електроцентрали. Откриването на петрол и газ в Северно море край Шотландия и Норвегия през 70-те години намалило зависимостта от чуждестранния внос.

Транспортната инфраструктура била разширена неимоверно. Държавните железопътни мрежи били електрифицирани и рационализирани. В случая с Train de Grande

tDrUI IM r/WMCJ 1СПЛ И пьди 1ИМА

lUöb

Vitesse (TGV) на френските железопътни линии, въведен през 1981 r., франция преминала в епохата на супервлаковете, равнявайки се само с Япония. Германските аутобани били разширявани систематично; те служели като модел за великолепни автостради, автомаршрути и пътища навсякъде. Тунелите под Алпите или под Ламанша (1993) и изумителните мостове като Europabrücke в Австрия затворили липсващите връзки в една унифицирана мрежа. Международни водни пътища с огромен капацитет свързали Рейн с Рона, Ротердам с Марсилия. Europoort край Ротердам, завършено през 1981 г., най-голямото в света, било фокус на амбициозния план за делтата на Рейн за мелиорация и контрол на течението. Въздушният транспорт се развил до такава степен, че един европейски бизнесмен трябвало да се замисли дали да свърши дневната си работа в европейски град по негов избор и да се върне същата вечер.

Постиндустриалните икономики престанали да разчитат на количествената продукция на тежката индустрия. Процъфтял секторът на услугите, както и новите търговски структури от супермаркети и универсални магазини. Европейските желязо и стомана, след забележителен бум през 50-те години, отстъпили пред електрониката, пластмасите и сложните машини.

Това били компонентите за мощния икономически мотор, който започнал да се ускорява, след като Планът Маршал го заредил. Само с две незначителни паузи, едната през 1951-2 r., причинена от Корейската война, и другата през 1957-8 г., всеки основен индекс показвал неуморима траектория нагоре. Economic Survey for Europe, публикувано през 1951 r., предвидило 40-60% растеж в индустриалната продукция до края на десетилетието. Целите били надминати за по-малко от пет години. До 1964 г. индустриапното производство било повече от два пъти и половина по-голямо от 1938 г. През 1948-63 г. средният годишен растеж на БНП бил 7,6% в Западна Германия, 6% в Италия, 4,6% във франция, 2,5% в Обединеното кралство. Западноевропейската търговия все още нараствала по-бързо от световната, от която представлявала около 40%.

Западногерманското Wirtschaftswunder, или “Икономическо чудо”, лежи в сърцето на възстановяването на Западна Европа. Обратно на популярните погрешни схващания, Западна Германия не надминавала характеристиките на всичките си съперници. Италианското miracolo едва ли било по-малко грандиозно; и Германия не създала най-високия стандарт на живот на континента. Но благодарение на самите размери и централното разположение на западногерманската икономика тя била жизненоважна за успеха на всички останали. Нейното психологическо влияние било засилено, защото стартовата точка била много ниска. Авторът на “Икономическото чудо” доктор Ерхард отхвърлил държавното планиране от вида, предпочитан във франция и Италия, макар че определени ключови сектори били национализирани. Останалото било оставено на ефикасната организация, големите инвестиции, разумното обучение и упоритата работа. Цифрите говорели сами за себе си: през 1948-62 г. западногерманската външна търговия нараствала средно годишно с 16%; западногерманските собственици на коли литнали от 200 000 през 1948 г. до 9 милиона през 1965 г.; в същия период били построени 8 милиона нови жилища - достатъчно, за да подслонят една по-малка нация. Безработицата паднала драматично, докарвайки вълна от Gastarbeiter, или “работници гости”, особено от Турция и Югославия. Външните инвестиции в Западна Германия през 1961 г. достигнали до точката, когато правителството

1086