ANNO DOMINI

В продължение на шест века след раждането на Христа много малко хора осъзнавали, че живеят в “Християнската ера”. Разбира се, основната хронология на истори-1 ята, след като “Христос влязъл в Галилея”, не била установена преди работата на I Дионисий Екзигий, гръкоезичен монах от Мала Скития и приятел на Касиодор, който починал в Рим през 550 г. Именно на Дионисий му хрумнала идеята, че броенето на годините 1 ва да бъде базирано върху Христовото въплъщение и че то трябва да започне от Деня на Благовещение, когато Дева Мария заченала. Той фиксирал тази дата, Ден Първи от Година Първа, на 25 март, девет месеца преди раждането на Христос на 25 декември. Всички] предишни години, в обратен ред, трябвало да бъдат означавани с ante Christum (АС), или Преди Христа” (ВС). Всички следващи години трябвало да бъдат означавани “Години след] Въплъщението, или Anni Domini, “Години на нашия Господ” (AD). Нямало нулева година1] Много повече векове изминали преди християнската ера, или Нашата ера, постепен-П но да влезе в употреба, първо от Латинската църква, а после и на изток. Преподобният Бийд] (673-735), който бил автор на книгата по хронология “De Temporibus”, приел напълно новата система, когато написал своята “История на Английската църква и народ” в началото] на VIII век.

Междувременно се налагали всякакви местни хронологии. Най-обичайната система I била тази на царствените години. Историческото време било измервано с царуванията и поколенията. Датите били определяни от тяхната точка след възкачването на трона на определен император, папа или княз. Моделът присъствал в Стария завет: “И това стана в четвъртата година на цар Езекия, която беше седмата година на Хошеа, син на Епах, цар на Израел, когато Шалманесер цар на Асирия се изправи срещу Самара и я обсади…”

Християнската ера трябвало да се състезава с многобройни съперничещи й хронологически системи. Таблицата на гръцките олимпиади, четиригодишните цикли между Олим-] пийските игри, които започват с Олимпиадата от Кореб на 1 юли 776 г. пр. Хр., продължила да съществува до края на IV век сл. Хр. Вавилонската ера на Навуходоносор, използвана от гърците в Александрия, била известна в Средновековието от работите на Птоломей. Началната й точка била еквивалентна на сряда, 26 февруари 747 г. пр. Хр. Македонската ера на Селуцидите, която започвала с окупацията на Вавилон от Селуций Никатор през 312 г. пр. Хр., била широко използвана в Левант. Известна на евреите като “ера на договорите”, тя била използвана от тях до XV век. Римската ера се базирала върху минаването на годините от “Основаването на града” |AUC|. В Испания ерата на Цезарите може да се проследи до завоюването на Иберия от Октавиан през 39 г. пр. Хр. Възприета от вестготите, тя останала в сила в Каталония до 1180 г., в Кастилия - до 1382 г„ в Португалия - до 1415 г. Мюсюлманската ера на Хиджра, която отбелязва отлитането на Пророка от Мека, кореспондира с петък, 16 юли, 622 г. сл. Хр. Тя остава в сила в целия мюсюлмански свят.

При дадените усложнения не е изненадващо, че изчисляването на раждането на Хрис-I тос от Дионисий Екзигий по-късно се оказало погрешно. Дионисий изравнил Година първа със 195 от Олимпийската ера (1), със 754 г. AUC, погрешно с “Консулството на Г Цезар, син на Август, и JI. Емилий Паулий, син на Паулий”. Всъщност нйщо не показва, че Христос е роден именно през 1 г. сл. Хр. Според всеки, който следва св. Лука или св. Матей,

288

Загрузка...