Европа.История

HELLAS

Мислителите дисиденти като Мозес Маймонид или св. Франциск, които отхвърлили това експлоататорско разковниче, трябва да се считат за отделно малцинство.

Но становищата не се променят след появата на светската мисъл по време на Ренесанса и Научната революция (виж Глава VII). “Човекът, ако погледнем към крайните причини, пише Франсиз Бейкън, трябва да се приема като център на света.” Прогресът, включително материалният прогрес, чийто край не се вижда, бе един от големите идеали на Просвещението. Човечеството бе преценено като нещо, което може да бъде усъвършенствано чрез, заедно с всичко останало, прилагането на новата наука икономикс. Но в очите на истинския еколог “икономиксът възкачи на трона някои от нашите най-непривлекателни предразположения: материалната алчност, конкуренцията, лакомията, гордостта, егоизма, недалновидността и обикновената алчност3. (Мадкет]

Разбира се, до времето на Просвещението светът се е движил в епохата на “Втория преход”. Логиката на експлоатацията е напредвала от “изнасилването на природата”, т. е. използването на подновими ботанически и зоологически ресурси към необуздана консумация на неподновими ресурси, особено на изкопаеми горива като въглищата и петрола. На този етап Европа определено поема лидерството. Индустриалната революция бързо увеличава броя на хората, разрастването на градовете, очакванията за изобилие и степента на консумация, отравяне на околната среда и изтощаване. И над всичко тя увеличава способностите на хората да причиняват екологични травми до степен, която Солон и Платон никога не са си представяли.

Мина много време, преди хората да приемат на сериозно ефектите от увредената околна среда. Когато бившият император Наполеон лежал на смъртния си одър в Лонгууд Хауз на о. Св. Елена през 1821 г., последната му болест възбудила силно безпокойство. При аутопсията се оказало, че причина за смъртта е рак на стомаха. Но при изследванията, направени през 1840 г., когато тялото било върнато във Франция, за да бъде погребано там, бил открит арсеник в корените на космите. По-ранните подозрения за убийство, изглежда, се потвърдили. Различни хора от неговия антураж били посочени като убийци. Над сто години по-късно обаче се появило ново съмнение. 6 началото на XIX век били използвани арсениковни съединения за фиксиране на цветовете на платовете; и подробните изследвания в Лонгууд Хауз показали, че в тапетите в специално мебелираните стаи на бившия император има силни арсеникови съставки. Темата все още предизвиква спорове. Но не е невъзможно смъртта на Наполеон да не е предизвикана от убийство, а от отравяне на околната среда4.

Главните конфликти през тази Златна ера били предизвикани от войните сре-I щу Персийската империя, която при управлението на Кир Велики (558-529) погълнала I източната половина от гръцкия свят, а по-късно от Пелопонеската война (431-404), в която гръцките градове се били в един братоубийствен конфликт. Битките, в които нах- | луващите персийци били задържани и отблъснати 1 в полето край Маратон (490 г. I пр. Хр.) или при прохода на Термопилите и залива Саламин (480 г. пр. Хр.), - вдъхновили безкрайни панегирици. И обратно, безславната победа на Спарта над Атина през 404 г. пр. Хр., която била постигната с персийска подкрепа, или безмилостното пре-мазване на Спарта от Тива получили по-малко внимание.

ДРЕВНА ГЪРЦИЯ

123