Европа.История

COWARD

В 6 часа сутринта на 18 октомври 1916 г. в Карно на Западния фронт редник Хари Фар от Западния Йоркширски полк бил застрелян от британски наказателен взвод. Доброволец с шестгодишна служба, той на два пъти бил изтеглян от фронтовата линия, страдайки от нервно разстройство. На третия път му отказали лечение в медицинския пункт, тъй като не бил ранен, и след като се противопоставил на сержанта, който искал да го отведе обратно в окопите, той бил арестуван. Постоянно повтарял: “Не мога да понасям това”. На военния съд генералът, командващ XIV корпус, заявил, че обвинението в страхливост е “доказано ясно”. Това било потвърдено от главнокомандващия Дъглас Хейг.

По-късно вдовицата на Фар, Гертруд, получила писмо от военната канцелария: “Скъпа госпожо, със съжаление ви информираме, че вашият съпруг загина. Той беше осъден за страхливост и беше застрелян призори на 16 октомври”. Тя не получила нито военна вдовишка пенсия, нито издръжка за дъщеря си. Но чрез местния викарий получила послание от полковия капелан: “Кажи на жена му, че той не беше страхливец. Никога не е живял по-добър войник”. Тя доживяла до 99-годишна възраст и щяла да прочете документите от военния съд, които не били освободени от Британския публичен архив до 1992 г.

Редник Фар бил един от онези 3080 британски войници, осъдени на смърт от военния съд в периода 1914—18 г., главно за дезертьорство, и един от онези 307, които не били помилвани. Отказвайки молбата за помилване при подобен случай, Дъглас Хейг записал в протокола: “Как можем да спечелим, ако одобрим тази молба?”1

През Втората световна война около 100 000 британски войници дезертирали, но никой от тях не бил застрелян. Заловените дезертьори от Червената армия или от Вермахта не извадили такъв късмет2.

ка били придружени от лавина от национални въстания във всяка от неруските страни, които били включени в Империята и които сега използвали възможността да спечелят своята независимост.

Резултатите от обвиненията за войната били драматични. В средата на февруари 1917 г. последният от династията Романови все още бил начело на най-голямата военна машина в Европа. В рамките на дванадесет месеца Романови били заличени; тяхната империя се разпаднала на множество самоуправляващи се държави; а болшевишките управници от централната остатъчна територия се оттеглили завинаги от войната. След примирието, договорено в Брест-Литовск, всякакво ефективно руско участие във войната престанало от 6 декември 1917 г. Германската политика, която се състояла в това да бъдат подкрепяни както аспирациите на сепаратистите, така и машинациите на болшевиките, отбелязала триумф в несравними мащаби.

Дезинтеграцията на Руската империя не трябва да се възприема просто като един от резултатите от революцията, но също така и като една от причините за нея. Руският цар губел верността на своите неруски поданици дълго преди появата на болшевишката диктатура да затвърди ясно тяхното желание за отделно съществуване. Когато полските провинции били загубени след германското настъпление през 1915 г., водещият полски политик в Империята, Роман Дмовски, веднъж и завинаги обърнал

ЕВРОПА В ЗАТЪМНЕНИЕ

917