Европа.История

PALAEO

ПРЕЗ IV век в писмеността на късната Римска империя се появила форматг uncials “букви, високи един инч”. Най-общо те били по-малки, по-заоблени и по-подходящи за изискванията на перото от имперските форми. Дълго те съществували едновременно с традиционните латински ръкописни букви, които използвали “квадратни”, а по-късно и “прости” главни букви с пунктуация или интервали между думите. Но това било началото на един дълъг процес на еволюция на латинската писменост, започнато от унциалния и полуунциалния етап, през каролингския минускул и готическия шрифт до хуманистичния минускул и курсива от ренесансовия период. (CADMUS)

Латински Курсив Унциал Каролингскн 500 г. пр. Хр. 400 г. сл. Хр. 780 г. сл. Хр.

А А А а

В 6 Ь

/VI ки П) т

п

N и D I

Палеографията, науката за древното писане, е една от помощните науки, много важ-на за занаятите на историка и архиваря. Тя често осигурява единствения начин за преценяване къде, кога и от кого е написан един документ. Всеки период, всяко място и всеки книжовник разкриват своите характерни особености1. Гръцките, кирилските и арабските шрифтове са преминали през еволюции, подобни на еволюциите в латинския. Всички са се отделяли от ранните официални стилове и са се придвижвали към курсивните форми от по-късни времена. Документите на отоманските канцеларии, написани на странния турски вариант на арабския, имат репутацията на необичайно трудни за дешифриране. (Виж Приложение III, стр. 1233.)

Въпреки че изобретяването на печатарството, а по-късно и на пишещата машина улесни много дешифрирането на документите, палеографията никога не стана излишна. Много писма и дневници продължават да се пишат на ръка. През 1990 г. екип от немски шарлатани почти убедиха света, че са открили отдавна изгубените дневници на Адолф Хитлер. Па-леографическите умения на фалшификатора надвишиха тези на един изтъкнат английски професор, който бе нает да провери работата му2.

пяла да отстои себе си в няколко забележителни случая. Да се твърди обратното, означава просто да се предадем пред западните предразсъдъци, [тегсноз] Юстиниян (имп. 527-65) се помни главно със своята систематизация на римското право и с решителния си опит да възстанови имперското управление в изгубе-

РАЖДАНЕТО НА ЕВРОПА

ките западни провинции. Правните му реформи определено били транш» тстжтт;,

но от гледна точка на Империята като цяло неговите занима«« със Запада трябва да са изглеждали като някакво разсейване от по-належашрте проблеми.. Упраилеш-ето на Юстиниян станало свиоетел на появата на славяните ш/Щажттвот море и на персийците на Средиземноморското крайбрежие на Яеват, Ксшлгадашшшш бил опустошен от чумата и от борбата между фракциите юлг хиподрума - шнояте и зелти-те. Градът бил обсаден от славяните през 540 г. и от аварите през 5®2 ш. ЙОсданиш предизвикал в началото скандал, оженвайки се за тъй наречената танедшрга та те Теодора, дъщерята на Киприог, водач на зелените. Опереш “Тайната истории’1’,, при-пневана на Прокопий, Теодора веднъж съжаляваше,, “Че Бог та я е дщшп с идаече отвори, за да дава повече удоволствие на повече хора еярпвремеиннр’’.. Но» тя ce msr зала актнвна и интелигентна императрица: това било едро зннамшито иартшорстда. (Виж Приложение III, стр. 1243.)

Юстинияноеото повторно завоюване на Запада бивш» съсредоточен© шою гади визите на неговия генерал Велизарий, който залежал първата ш енйшещшщш е Дф-рика през 533 г. Изненадващият му успех в умиадмкаваннето та Важдалската дернава с един удар го окуражил да атакува оспгототе в Омщшшш и №алш. ПЛаштирата армш от 7500 души напреднала срещу държава, шп се оееепа със 1КШШ (ШИ) термансияи войни. През 535 г. Велизарий превзел Палермо и станал властващ ияшер,, а та ® декември 536 г. влязъл в Рим по молба на неговия отчаян ешояшт. Там през SS7-® tr.„ той издържал на силна обсапа при която Аврелианюште стенни задържали юрната. В критичния момент защитниците чупели тавите на иотштге,, хвдрлппш тадоту ирамшр-ните статуи на боговете и императорите, изтръпнали от юавзшшп та<%адшнн. 1П)рез 5#Ш ir, Велизарий превзел топгтаапга столица Равена. IHto войната шрещшшш ещртртнвда-сет подинм. Рим бил щщкшам на две тгонмъийшшши обсада. Оярадшнша аягТшгаа през 546 г. се оказала много по-разрушшптелна от втчш,, ттрдашшнан© от Лларш шпип Гшзв’ рих. Готокше войснш пребили стенните,, шпорили портите и дапшргшрати травданит®. Оте по-злювещр, те отрили саоддаепте на ашащрппите. “В прадшнюнипе та ташрвд©’ сет дни гатерсюияпг трад бе оставен на вълка и т крргаиидаа’®. Свдбаша се сбьрн®’ ла още веднъж. През 5КЗ г. «амтаишята на Шрпщ, застартааищ дворцов еатиж, зазър-шила започнатото от Вешшарии:: Италия била въаоанндаета ншш> шшкрпеа трещиш-ция с губернатор е Равена;; остгошипте и тайната орда били разтршншш. ПЦраз SM ir. иилерсюпе шши атакували Мотания,, штшшашши шетоштпе та шдантратшп© ппшп® и възстановяващи рштонша ировтвдш та юг..

На пръв поплвд Юсптншвт въасганшшил та 1№мшершпа шншт© вит трвддщдовша üfi слава. Средиземно море отново било ридал*© easpm. IHto слааапа беда лтшршшш; “Reste une gtanfaur яаиИнидтя même raalfeiisantte’” (Ршштшщ, «тел© ©станщ, бай© ир®к-ко,отипатубно^.Оообета1И1та1Тшби1ТОтот<шарвзрршташж1ЮРшшшаш»ш®®5йш«1, толкова погапкана спг неговите губернатори и бирндацщ, та житшпшпе (й дадр© :да1шм*н®-т да съжаляват за реставрацията. ПатриаршгтаИщ.вйш^рвжавтшшивсапавйшю-вата духшта свобода, бил принрдож да шомшшп да пгаюиданщ>©та©ш®.1Н&црп1ШЮ’ че, с уишщшаванеш та гапюша орда Шшш aarçfâraa шшипе защитници. Тяп пгвдт-ла като леша шшпяшка в рмщрте та следващите ншнвютаншци — лппмбщвдип©. Отавн» ивд-жракага екзармв Равена вдинопваните таещ, *шш© югакшм æ рщцрп© ш 1й1шщри-ята. били на юг и в (Ошршш. 1М1еадрраменнн© та яориаодта се пгшишгаапи шшкшшп

264