Европа.История

PENINSULA

сяни към лингвистичните групи по този начин. Индоевропейската енигма не е решена напълно. Особено вълнуващо е да се разбере, че езиците се развиват в непрестанни мутации, точно както и живите организми. В този случай е вероятно да стане възможно да се съпостави хронологията на езиковите промени в Европа с хронологията на генетичните промени. Чрез сравняване на следите във времето на “лингвистичните часовници” с тези на ‘молекулярните часовници” историята за произхода на европейските народи и техните езици един ден може да бъде разплетена‘9.

Европейските топоними са продукт на хиляди години развитие. Те представляват дълбок извор за разбирането на миналото на Полуострова. Имената на реки, планини, градове, провинции и страни често са останки от отминали епохи. Науката ономастика може да се рови под кората на историческите документи20. Общоприето е, че имената на реките са най-древни и най-устойчиви. Често те са единствената оцеляла връзка с народите, предшествали съвременното население. Чрез процеса на срастване те понякога могат да запазят информация за последователните вълни на заселване по бреговете им. “Река Ейвън” например комбинира два синонима, един английски и друг, по-стар, уелски. Пет келтски коренни думи, свързани с вода - afon, dwr, uisge, rhe и вероятно don - дават най-често срещаните елементи за имената на реките в цяла Европа. Учените, разбира се, постоянно не се съгласяват с това. Но сред най-известните кандидати бихме поставили Ин, Йона, Авиньон на Роданус (“Воден град” на “Бързата река”) Еск, Еч (или Адежа), Уз и Дунав.

Келтските имена изобилстват от Португалия до Полша. Съвременната уелска дума dwr, “вода”, например е сродна до Дий, Дуро, Дордона, Дервент (Бистра вода), Дюранс, и Одер/Одра. Pen, което означава “глава” и оттам “планина”, се появява в Пенини, Апенини, Пиенини и Пиндус; ard, “висок” I в Арден, Ардени, Лизар (Високият нос) и Оверн (ArFearann, “Висока страна”); dun, “форт” - в Дункелт (форт на келтите), Дънганън, Лондон, Лугдунум (Лайънс - английското име на Лион), Лугодинум (Лейден), Тонон в Швейцария и Тинек близо до Краков. Всички те свидетелстват за обширно присъствие на келтите. [LLANFair] [lugdunum]

Подобни упражнения могат да се направят с норвежки, германски и славянски корени, дори с финикийски и арабски. “Етна”е много подходящо финикийско име, означаващо “пещта”. Другаде в Сицилия Marsala има просто арабско име, което означава “Пристанище на Бога”. Мостът на Траян през река Тежу в Испания сега е известен като La puente de Alcantara - а/ cantara е точният еквивалент на латинското pons.

Славянските топоними са разпространени много по-далеч на Запад от съвременното славянско население. В Северна Германия например те са обичайни в района на Хановер. В Австрия имена като Zwettl (Svetly, “Светло място”), Doebling (Dub, “Малък дъб”) или Fiestritz (Bystfice, “Бърз поток”), могат да се срещнат от околностите на Виена до Тирол. В Италия те се застъпват с италианските имена в провинция фриули.

Имената на градовете и селата често съдържат информация за техния произход. Единбург някога се е наричал “фортът на Едвин”; Париж - градът на племето паризи; Торино - градът на Таурини; Гьотинген - “семейният дом на Годингите”; Краков - седалището на добрия крал Крак. Другаде те съдържат информация за качест-

ОКОЛНА СРЕДА И ПРЕДИСТОРИЯ

109

вата или функциите на мястото. Lisboa/Lisbon означава “Добро място”; Trondheim означава “Дом на трона”; Munich/München - “Място на монаси”; Redruth - “Място на дру-иди”; Novgorod-“Нов град”. Понякога те напомнят за далечни бедствия. Ossaia в Тоскана, което означава “Място на кости”, е разположен на мястото на победата на Ханибал край Тразимено през 217 г. пр. Хр.; Pourrières в Прованс, първоначапно “Campi Putridi” (Гнили поля) отбелязва избиването на тевтонците от Марий през 102 г. пр. Хр.; Lechfeld в Бавария - “Поле на труповете”, отразява сцената на разгрома на маджарите през 955 г. сл. Хр.

Имената на нациите често отразяват начина, по който те са възприемали себе си или са били възприемани от другите. Западните келтски съседи на англосаксонците наричали себе си Су/п/у или “Съотечественици”, но били кръстени Welsh или “Чужденци” от германските нашественици. По подобен начин френско говорящите валонци са известни на фламандците под името Waalsch. Германските народи често наричат себе си Deutsch или Dutch (което означава “сроден” или “подобен”), но са наречени Niemtsy или “Неми” от техните славянски съседи. Славяните мислят един за друг, че са хора на Slovo, или “на словото”, или като Serb (роднина). Те често наричат латините Vlachy, Wallachs или Wlochy-което е друга вариация на темата за “Уелс”. Различните власи и валахийци на Балканите са склонни да се наричат Romani, Rumeni или Aromani (Римляни).

Имената на страните и провинциите често съдържат информация за хората, които някога са ги управлявали. Келтският корен на Gal-, означаващ “Земя на телите или галите”, се появява в Португалия, Галиция и Испания, Gallia (Галия), Pays des Galles (Уелс), Cornwall, Donegal, Caledonia (по-късно в Шотландия), Galloway, Calais, Galicia в Южна Полша и даже в далечната Galatia в Мала Азия.

Топонимите обаче са безкрайно подвижни. Те се променят с времето; и варират според езика и възгледите на хората, които ги използват. Те са интелектуална собственост на хората, които ги използват, и като такива причиняват безкрайни конфликти. Те могат да бъдат обект за пропаганда, повод на тенденциозни караници, за строга цензура, дори за войни. В действителност там, където съществуват няколко варианта, не може да се говори за правилни или неправилни форми. Човек може само да отбележи, че вариантът е подходящ за определено време, място и начин на използване. Също така, когато става дума за големи периоди от време или за обширни пространства, историкът често е принуден да направи избор между две еднакво неподходящи алтернативи.

Но все пак историците трябва винаги да бъдат чувствителни към изводите. Човек лесно забравя, че “Испания”, “Франция”, “Англия”, “Германия”, “Полша” или “Русия” са сравнително нови етикети, които могат да се използват анахронично. Определено е погрешно да се говори за “Франция” вместо за “Галия” в римския период, съмнително е да се говори за Русия, предшестваща Московското царство. Пишейки на английски, човек автоматично пише “Английският канал” (English Channel), игнорирайки факта, че “Ламаншът” (La Manche) е поне наполовина френски. Пишейки на полски, човек автоматично пише “Липск” вместо Лайпциг, без да предявява полски претенции за земите в Саксония, точно както на немски човек казва “Данциг” вместо Гданск или “Бреслау” вместо Вроцлав, без задължително да внушава изключителната германска принадлежност на Померания или Силезия. Човек забравя, че офи-

110