Европа.История

RENATIO

твото на староверците и гнева на царя. Военните реформи по западните граници били предшествани от няколко неуспешни кампании срещу Полша. В тази светлина големите териториални придобивки от примирието от Андрусово (1667) дошли като неочаквано възнаграждение (виж Приложение III, стр. 1283).

Но придобиването на Украйна от Полша не може да бъде подценявано. То дало на Москва икономическите ресурси и географското положение, които е били нужни за превръщането е във велика сила. Нещо повече, то станало при същото поколение, което дало тласък на изследването и завладяването на Сибир до Тихия океан, формулата Москва + Украйна = Русия не отразява версията на руснаците за тяхната собствена история; но тя е фундаментална. В този случай основателят на Руската империя е бил Алексей Михайлович, а не неговият по-прочуг син Петър. [TEREM]

Продължителната борба между Русия, Полша и Швеция решавала съдбата на Източна Европа. В ретроспекция може да се види, че примирието от Андрусово от 1667 г. наклонило баланса на силите. Полша-Литва неусетно била изместена от Русия като доминираща държава в региона. Полша и Русия обаче имали едно общо нещо помежду си. И двете не позволили да бъдат въвлечени в Тридесетгодишната война.

Отоманската империя, южната съседка на Полша и Русия, достигнала до своя апогей по едно и също време с Хабсбургите. От мюсюлманска гледна точка ключовото събитие е решението на отоманците да поведат основния сунитски клон на исляма срещу шиитите. Когато султан Селим I (упр. 1512-20) тръгнал срещу Персия, той сложил край на шестдесетгодишната пауза, която последвала падането на Константинопол. След това завоюването на бившите халифати Дамаск, Кайро и Багдад (1534) се извършило в бърза последователност. Сюлейман I Великолепни (упр. 1520-66), който прибавил към своето царство гробницата на Пророка в Мека, имал основателни причини да се титулува Padishah-i-lslam, “Император на Исляма”. Много паметници, включително джамията Сюлеймание в Истанбул, свидетелстват за същността на това великолепие.

От християнска гледна точка опасните сигнали започнали да проблясват, когато турците използвали своята новооткрита сила, за да се придвижат на запад. Те напреднали по Дунавската равнина в Унгария и срещу корсарските държави по Се-вероафриканското крайбрежие. Дунавските кампании започнали през 1512 г. с превземането на Молдавия. После, когато Белград бил превзет (1521), широката унгарска пуста останала открита за отоманското настъпление. След 1526 г., когато последният независим крал на Бохемия и Унгария Людвик II Ягело бил убит в битката при Мохач, самата Австрия била изложена на заплаха. Турците организирали първата си неуспешна обсада на Виена през 1529 г., а три години по-късно все още нахлували дълбоко в алпийските долини. Примирието от 1533 г. било достигнато с цената на разделянето на Унгария. Западна Унгария била оставена на своите Хабсбургски владетели; Централна Унгария, включително Будапеща, станала отоманска провинция; Трансилвания станала отделна държавичка под отоманска опека. Схватките бушували навсякъде по новите граници до мира от Адрианопол (1568), когато Хабсбургите се ангажирали да плащат годишен данък. През 1620-1 г. турците се придвижили нагоре по Дне-пър отвъд Молдавия само за да изпитат на гърба си силата на полските хусари при

ХОШИМ. [USKOK]

РЕНЕСАНСИ И РЕФОРМАЦИИ

573