Европа.История

ROMA

Защото в крайна сметка нашите прилики с дивака са все още далеч по-многобройни, отколко* | то отликите… Ние сме като наследниците на богатство, предавано от поколение на поколение в продължение на толкова много епохи, че сегашните му притежатели гледат на него като на присъща и несменяема тяхна собственост, откак свят светува. Но ако разсъждаваме и анализираме, ще стигнем до заключението, че каквото ценим най-много като наше, дължим на предшествениците си, и техните грешки не са преднамерено чудачество или лудешки брътвежи, а просто хипотези и като такива - оправдани за времето, в което са били предлагани, а по-късно опровергани от богатия опит. До истината в крайна сметка се стига само по пътя на изпробване на хипотези и отхвърлянето на погрешните от тях. В крайна сметка истина наричаме онази хипотеза, която смятаме за най-състоятелна. Затова, като правим преглед на мненията и поведението в по-изостаналите епохи и при по-изостаналите племена, ще е добре да погледнем на грешките им като на неизбежни подхлъзвания по пътя към истината и да проявим към тях онова снизхождение, от което може един ден и ние да се нуждаем: сит exclusione itaque veteres audiendi sunt\

Универсалната толерантност на Фрейзър била един от главните начини, чрез които европейските хуманисти можели да избягат от своите тесни християнски усмирителни ризи и да се отворят към всички времена и всички народи. Неговата демонстрация на това, че много от обичаите на християнските народи имат своите корени в езическите, била особено шокираща:

С приближаването на Великден сицилианските жени сеят пшеница, леща и семе за канарчета в чинии, които се държат на тъмно и се поливат… Растенията скоро се показват: стеблата се свързват заедно с червени панделки, а чиниите, в които са посяти, се поставят върху гробници с изображения на мъртвия Христос, които се правят в църквите на Велики петък… Целият обичай - гробниците, както и чиниите с покълналите зърна - вероятно не е нищо друго, а продължение, под друго име, на култа към Адонис4.

Връщайки се към Арицианската горичка, Фрейзър стига до заключението, че Царят на Горичката персонифицира дървото със Златната клонка и че ритуалът на неговата смърт има своите паралели сред много европейски народи от Галия до Норвегия. Златната клонка, твърди той, не е била нищо друго, а имелът, чието име е извлечено от уелски и означава “дърво от чисто злато”. “Царят на Горичката живял и умирал като инкарнация на върховния Арийски бог, чийто живот бил в имела или в Златната клонка.”5

За повече сигурност той добавил един финален абзац, където се казва, че днешният посетител на горичките край Неми може да чуе църковните камбани на Рим, “които отекват от далечния град и замират бавно надалеч над обширните блата на Кампания… Le Roi est mort, vive le roi!”6** C други думи, езическият Цар на горичката си е отишъл; Християнският “Небесен цар” е върховен властелин. Той обаче не си прави труда да спомене, че християнският цар също е роден, за да бъде убит.

* Навред старите трябва да бъдат изслушвани със снизхождение (лат.) - Б. пр.

•* Кралят е мъртъв, да живее кралят (фр.) - Б. пр.

ДРЕВЕН РИМ

185

Погледни Твоите деца в мрака. 0, приеми нашата

жертва!

Много пътища си начертал - всички те водят към

Светлината!

Митра, също войник, научи ни да умрем правилно!6 [ARICIA]

Римската икономика комбинирала голяма степен на самозадоволяване във вътрешните райони с мащабна търговия в Средиземноморието. Разходите по сухоземния транспорт били високи въпреки големите пътища, така че провинциалните градове не търсели повечето стоки по-далеч от околните райони. Но морският трафик, развит най-напред от гърците и финикийците, се оживил още повече. Виното, маслото, кожите, керамиката, металите, робите и зърното били стандартните товари. [CEDROS] Нарастващото население на Рим било изхранвано с доставяно от държавата зърно, frumentum publicum, което първоначално се внасяло от Лациум, а по-късно - от Сицилия и Северна Африка. Но римляните обичали и лукса и можели да плащат за него. Бил открит “пътят на коприната” до Китай и “пътищата на подправките” до Индия. Римските търговци, известните negotiatores, се движели свободно из Империята, следвайки армиите, носейки със себе си ценности, стилове и очаквания. [SAMOS]