Европа.История

ORIGO

Християнската ера започва или в последната година от царуването на Ирод Велики (4 г. пр. Хр.), или в годината на първото римско преброяване на населението в Юдея. (6-7 г. сл. Хр.)

За християните, както и за евреите, основната историческа дата е Годината на сътворението, или Annus Mundi. Византийската църква я фиксира в 5509 г. пр. Хр., което си остава основа за църковния календар в някои части на Православния свят, в Гърция и Русия и до ден днешен. Еврейските учени предпочитат 3760 г. пр. Хр. - началната точка на съвременния еврейски календар. Коптската църква, както и Александрийската, я фиксират през 5500 г. пр. Хр. През 1650 г. Англиканската църква под ръководството на епископ Ашър избира 4004 г. пр. Хр.

Критическото сравнение и хармонизацията на ориенталските, античните и християнските хронологии изчакало големия ренесансов учен Йозеф Скалигер (1540-1609). Ска-лигеровата “De Emendatione Тетрогит” (Реформа на датите, 1583), написана от гледна точка на протестантските интереси, съвпада с реформата на Юлианския календар от папа Григорий XIII. Тя отбелязва началото на хронологическата наука и модерните интереси за стан-дартното измерване на историческото време2.

Григорианският календар обаче, известен като “нов стил” (NS) и въведен в католическите страни в Европа през 1585 г., не бил всеобщо приет. Повечето протестантски и православни страни останали с Юлианския “стар стил”. Те приели новия стил по различно време: Шотландия - през 1700 г., Англия - през 1752, Русия - през 1918. Тъй като двата календара съществували едновременно, международната кореспонденция трябвало да се води е отпратка към двата. Върху писмата трябвало да се изписват два варианта на датата - “1/12 март 1734” или “24 октомври/7 ноември 1917”.

В резултат на това се наблюдавали многобройни куриози. Тъй като несъответствието между календарите се увеличило през XVII век до десет-единадесет дни, било възможно да преплаваш Ламанша от Дувър и да пристигнеш в Кале насред следващия месец. Европа не работела в пълен синхрон, докато болшевишкото правителство не изоставило стария стил. Нищо не се е случило в Русия между 31 януари 1918 г. (ст. стил) и 14 февруари (нов стил). От 1918 до 1940 г. съветските комунисти имитирали френските революционери, като премахнали седемдневната седмица, заменяйки имената на дните с номера и броейки “Годините от Революцията” от 1917 г. 3 (VENdIjmiairei

латински глас срещу четири гръцки; след исляма борбата била един на един. И Римската църква се радвала на по-голямо поле за маневриране. Нещо повече, застрашителната кавга с монофизитите на Изток не била разрешена. Новите мюсюлмански владетели се оказали по-толерантни към ересите от православните християни. Така че монофизитските Арменска, Сирийска и Коптска църкви никога не били затворени в рамките на паството.

И нещо, което може би е по-важно, ислямът откъснал християнството от останалия свят. Преди исляма християнските евангелия достигали до Цейлон и Абисиния; след исляма в продължение на векове били спрени ефикасно от по-нататъшно разпространение в Азия и Африка. Повечето християни никога в живота си не видели мю-

РАЖДЭДНСТО КА ЕВРОПА

Ш