Европа.История

QUAKE

На 1 ноември 1755 г. португалската столица Лисабон била разрушена от земетресение. Приливната вълна разрушила кейовете и корабите в Тагус. Две трети от сградите в града били сринати със земята или изгорели. Между 30 ООО и 40 ООО граждани изгубили живота си. Трусовете били усетени от Шотландия до Константинопол.

Лисабонското земетресение не било нито първата, нито последната от бедите в Европа. Подобно опустошение се разразило през 1421 г., когато срутването на полдера в Маас потопило стотици ниско разположени села в Холандия, през декември 1631 г., когато изригването на вулкана Везувий убило около 18 000 души в Италия, или през 1669 г., когато лавата от вулкана Етна погребала пристанището Катания в Сицилия. Земетресението от 1356 г. разрушило Базел, докато онова от 28 декември 1908 г. изравнило със земята Месина и Реджо ди Калабрия със загуби от 77 000 души. Лондонският Голям пожар (1666) имал много съответствия. Посещенията на чумата и холерата не престанали до края на XIX век. ISANITAS]

Но земетресението от 1755 г. причинило нещо повече от физически щети. То разклатило най-любимите надежди на Просвещението. То разтърсило вярата на philosophes в един подреден, предсказуем свят и в един добър, рационален Бог. То разрушило и справедливото, и несправедливото. Както самият Волтер бил принуден да признае: “В крайна сметка светът наистина съдържа зло.”1

при Густав III (упр. 1771-92) довело Швеция по-близо до главното течение на съвременната политика и култура. Този патриотично настроен и образован млад крал, който някога щурмувал парижките салони, щял да бъде убит през 1792 г., докато се опитвал да организира съюз на принцовете срещу френската революция. [ELDLUFT]

Докато Западна Европа била заета с превъзходството на франция, страните от Централна и Източна Европа имали свои собствени сериозни проблеми. През живота на Луи XIV Централна Европа претърпяла две неочаквани събития, които засегнали сериозно историята на германските държави. Едното било голямото вълнение на отоманците, които през 1683 г. се върнали към обсадата на Виена. Другото било предизвикано от следващия драматичен етап от възхода на Прусия, чиито амбиции сега можели да разбият целия регион. Източна Европа станала свидетел на решителен етап в появата на Руската империя, оттогава военна и политическа сила от първа категория. Хваната в капан насред тези бързи промени, старата Република Полша-Литва първо се сплотила да спасява Виена, после бавно потънала под ударите на алчните си съседи. Преди изтичането на XVIII век традиционната силова структура на Централна и Източна Европа била преобразена до неузнаваемост.

Отоманското настъпление от края на XVII век било свързано с продължителната политическа криза, която за тридесет години оставила великото везирство в ръцете на Кьопрюлюс, семейство с албански произход. Тя започнала през 50-те години на XVII век насред взаимните обвинения за Крит и венецианската блокада на Дарданелите и била подхранвана след 1660 г. от оспорваното наследяване на трона в Тран-

654