Европа.История

HELLAS

Четири години след битката при Кана положението на римляните все още било несигурно. За картагенската партия е било напълно приемливо да прецени, че на Map-селий му липсват сили да превземе Сиракуза чрез щурм; че римското поражение край Сиракуза ще даде кураж на другите съюзници на Картаген; че повторното налагане на картагенската власт в Сицилия ще гарантира подходяща логистична подкрепа за Ханибал; че той, снабдяван ефективно, ще излезе от задънената улица в Италия; че, с други думи, съществуват всички възможности Рим да бъде победен. В Сиракуза нямало Катон*, но разрушаването до основи на непокорните градове било установена практика. При дългите бдения върху стените на Сиракуза е напълно възможно някой i от хората на Архимед, ако не и самият Архимед, да се е замислил реалистично: Roma delenda est - тоест, преди да удари чумата и преди Мориск да отвори портата**.

Познанията на сиракузците за света вероятно са били ограничени до Велико- ] то море и до страните от Изтока. Науката география е постигнала голям напредък в антична Гърция, въпреки че границите на света, директно познати на древните, не се променили драстично. Един съвременник на Архимед, Ератостен от Кирена (276-196), библиотекар в Александрия, достигнал до заключението, че светът представлява една сфера; и неговият труд бил познат на Птоломей и Страбон. Но освен финикийския ; маршрут до островите Тин бил постигнат малък напредък в практическите изследвания. Не е известно да е бил направен контакт със Западна Африка, с двете Америки или с по-отдалечените части на Европа. Устойчивото разделение между “цивилизо-1 вания” свят на Средиземноморската брегова линия и “варварската” пустош отвъд не било преодоляно.

В края на III век средиземноморската цивилизация все още била съставена от три основни сфери на влияние: картагенска на запад, римо-италийска в центъра и гръко-елинска на изток. Благодарение на завоеванията на Александър тя била свързана по-близко отпреди с ориенталските империи от Египет до Индия. Наред с неясните си следи в Централна Азия тя имала някакви слаби връзки с Китайската империя, която в същия този момент започнала изграждането на Великата стена за защи-j та срещу номадските нашествия.

В предишните векове варварската пустош в Северна и Централна Европа започнала бавния си преход от бронзовата към желязната епоха. Той бил силно маркиран от доминантното влияние на келтите, чиято култура постигнала надмощие, чрез преселения или чрез косвено предаване, в повечето места от Средна Висла до Ибе-рия, Галия и Британия. Келтите щурмували Рим през 387 г. и вкарали военни сили в Северна Италия. Келтските планински укрепления създали постоянна мрежа от населени места и тяхната търговска дейност се оформила като важен посредник за германските, славянските и балтийските племена, разселени по-навътре в равнината. В края на III век един клон от келтите, галатийците, които се установили в своето царство Тюле в Тракия (върху територията на съвременна България), се сблъскали с бун-

* Катон (Марк Порций) 234-149 г. пр. Хр. - римски държавник, наричан Стари или Цензорът - Б. пр.

** Roma delenda est (лат.) - Рим трябва да бъде разрушен - Б. пр.

ДРЕВНА ГЪРЦИЯ

169

та на своите тракийски поданици и се подготвяли за преместване в съседната Мала Азия, където продължили да съществуват до Средновековието. Тяхното пребиваване в Тракия е потвърдено от наскоро открити надписи в Севтополис и Месемврия (Несебър)27.

Много историци биха сметнали обаче, че през III век пр. Хр. европейският полуостров е бил отдалечен поне с 1000 години от онова, което днес наричаме европейска цивилизация. В частност, европеизмът на древна Гърция е бил поставян под въпрос като анахронистична, интелектуална конструкция, създадена от по-късните европейци. Което е напълно уместно.

Но все пак двата най-поразителни процеса през тази епоха - сливането на гръко-римската цивилизация в средиземноморска и превъзходството на келтите в по-голямата част от вътрешността - поставят два много важни стожера в основите на бъдещото развитие. Има малко следи от обща култура или обща идеология, макар че както гръко-римляните, така и келтите са били индоевропейци (виж Глава IV). Няма абсолютно никакво загатвана за обща идентичност. Независимо от това човек трябва да допусне, че това са били народите, чиито наследници и традиции са се озовали в сърцевината на по-късната европейска история. Едно нещо е да се коригират крайните евроцентрични интерпретации на древния свят, които се налагат прекалено дълго. Съвсем различно е да се отиде в другата крайност и да се твърди, че гърците и римляните имат малко или никакво отношение към по-късната европейска история.

Има определени събития, които са се случили и чиито последствия са все още налице. Човек не може да се преструва, че е иначе. Ако Мориск не беше отворил портата; ако Сиракуза беше устояла срещу римляните както някога срещу атиняните; ако Ханибал беше разрушил Рим, както Рим скоро разрушава Картаген; ако в резултат на това гръцкият свят по-късно се беше слял със семитския Картаген, тогава историята би била доста по-различна. Важното е следното: Мориск е отворил портата.

Карта 8. Римската империя, I век сл. Хр.