Европа.История

ft

РЕНЕСАНСИ И РЕФОРМАЦИИ

581

пръч”, който обичал да го целуват под опашката, или като крастава жаба. Той можел да бъде демон в полза на жените вещици или зла фея, която се съвкуплявала със спящите магьосници. Понякога призовавал своята вярна пета колона да свиква общи събрания на прочути места като Блакула в Швеция, връх Блоксберг в Парц или в Акуеларе край Ла Хендайе в Навара.

Вещерската мания поставя много проблеми. Историците трябва да обяснят защо епохата на Ренесанса и Реформацията се оказва толкова по-злонравна в това отношение от тъй наречените тъмни епохи, защо суеверията излизат напред, когато се предполага, че хуманизмът и научната революция са работили в обратната посока. Те обикновено приписват това на патологичните ефекти от религиозния конфликт. Те трябва също така да обяснят защо определени страни и региони, особено Германия и Алпите, били особено податливи и защо най-ревностните ловци на вещици, като крал Джеймз VI и I, били сред най-учените и, на съзнателно ниво,‘най-християнските мъже на своето време. Съществува и важен сравнителен аспект: колективната истерия и фалшивите порицания на лова на вещици имат много общи неща с измъчването на евреите и с комунистическите чистки, ideviatioi [harvest] [POGROM]

От папската була от 1484 г. до нейния залез през XVIII век манията упорствала непрекъснато в продължение на 300 години, поглъщайки огромен брой невинни. Подписки на критичен протест за пръв път се появили сред йезуитите от Бавария, където гоненията били особено фанатични, особено в Cautio criminalis (1631) на Фридрих Шпее. Последните изгаряния на вещици в Европа станали в Шотландия през 1722 г., в Швейцария и Испания през 1782 г. и в окупирания от Прусия Познан през 1793 г. До това време всички те били незаконни. Последната от Ланкаширските вещици, Мери Нътър, умряла от естествена смърт през 1828 г.

зете били принудени да наложат отново крепостничеството, да съкратят общинските свободи и да анулират прогреса за цял век. Мъжествените подвизи на испанските, шведските, италианските, хърватските, фламандските и френските войници променили расовия състав на населението. Германската култура била толкова травматизира-на, че изкуството и литературата преминали изцяло под обаянието на чуждестранни, особено френски, модни влияния.

Стратегическата позиция на Германия била изключително отслабена. Французите владеели Среден Рейн. Устията на трите големи германски реки - Рейн, Елба и Одер - били завладени съответно от холандците, датчаните и шведите. Общият интерес на Империята бил подчинен на отделните интереси на по-големите германски държави: Австрия, Бавария, Саксония и Бранденбург-Прусия. Бедственото положение било придружено с унижение. Някои историци виждат в това почвата за отчаянието, което само по себе си можело да подхрани семената на злобната германска гордост, изникнала от възстановяването в една по-късна епоха. Австрия, която започнала периода като чудото на епохата, била редуцирана до една германска държава сред множеството други.

582