Европа.История

VIOLETS

ЗА една година, 1810, Наполеон поръчал 162 бутилки от любимия си, базиран върху ароматично масло от портокалови цветове, одеколон от парфюмера Шардин. Веднъж в едно прочуто писмо той помолил Жозефин да не се къпе две седмици, преди да се срещнат, за да може да се наслади на всичките й естествени аромати. Когато починала, засадил теменужки на гроба й и до края на живота си носил медальон, направен от тях1. Той бил неизлечим odomane.

Мирисът, “безгласното сетиво”, “обонятелното измерение”, присъствал в историята, махар и много често пренебрегван от историците2. Според една теория мъжкият полов нагон се подбужда от женската миризма на “херингова саламура” и от подтика да заплува обратно в първородния океан3. Естествените парфюми, като амбра, боброва мас и мускус, образуват един от най-скъпите сектори от търговията с лукс още от древността. Средновековието било пълно с парфюмирани дреболии и с тамян, със 165-те розови листчета, цветето на Девата. По времето на Френската революция се налагал дъхът на откритите парижки канали, през XX век — на вонята от труповете в рововете и лагерите, в епохата на модернизма — на индустриалното замърсяване и на появилия се пръв изкуствен алдехид, Шанел No. 5, през 1922 г.

Първо, и по различни времена, те разширили много територията на самата франция чрез директно анексиране на големи части от Нидерландия, Германия, Швейцария и Италия. До 1810 г. 83-те департамента на Републиката нараснали до 130 департамента на Империята с население от 44 милиона. Към серията от Азине, Али-ер, Ауде… били добавени такива новости като “Bouches de l’Elbe” (Хамбург), “Simplon” и “Tibre”. Френският характер на Френската империя намалявал с всяка нова анек-сация. (Виж Картата на стр. 1291.)

Второ, издигнал се цял арсенал от нови държави, всяка от тях, близко свързана с франция, и всяка от тях, притежаваща своя собствена конституция по френски образец и администрация във френски стил. Тези държави били Батавската република (1795-1804), трансформирана в Кралство Холандия (1804-10), Кралство Етрурия (1801-5), Рейнската конфедерация (1806-13), Великото херцогство Берг (1806-13), Кралство Вестфалия (1807-13), Великото Варшавско княжество (1806-13), пет италиански републики и тъй нареченото Кралство (Северна) Италия (1805-14). [Illyria]

Трето, след по-късните завоевания на Наполеон, на много стари и установени държави било позволено да оцелеят, но със силно прекроени граници и със строг контрол върху вътрешните дела. Това били Австрия, Прусия, Испания, Неапол и Португалия.

Единствените части от Европа, които избегнали революционното преустройство на просветения Наполеонов деспотизъм, били Британските острови, Скандинавия, Русия и отоманските владения. С тези изключения цяла Европа била подложена на радикални промени, които помели традиционния ред, давайки на хората, обаче за кратко, вкус за нещо напълно различно. [воивощщА]

КОНТИНЕНТ В СМУТ

741

Степента, до която местното население или приветствало, или инициирало промените, е доста сложен въпрос. На някои места хората очевидно се радвали. В Холандия и Швейцария например имало дълбоко вкоренени републикански елементи, които предварително очаквали френското настъпление; имало и основателни причини, поради които някои граждани на Брюксел, Милано или Варшава проявили такъв голям ентусиазъм. Другаде приемането на французите трябва да се степенува от смесено до враждебно. Наполеон бил силен в реториката за освобождението, но доста слаб в нейното практическо приложение. Ползите от освобождаването на крепостните и от републиканското управление трябва да се съпоставят с бремето на повишените данъци и безмилостната военна повинност. В няколко страни, и особено в Испания, пристигането на французите предизвикало ожесточени граждански конфликти. Много хора в Европа, които подкрепяли Революцията на теория, открили, че тя е много деспотична на практика.

Наполеонова Нидерландия повела инициативата за чуждестранните експерименти на франция. Батавската република (1794) била заменена с Кралство Холандия (1806) под управлението на Луи Бонапарт, преди цяла Нидерландия да бъде директно анексирана от френската империя. Революционните идеи за правата на нациите засегнали еднакво валонците, фламандците и холандците. Те щели да излязат на повърхността през следващите десетилетия.

Наполеонова Италия се оформяла в продължение на няколко години при сложни обрати на съдбата. Първоначалните планове на Бонапарт от 1797 г. били разбити от Втората Коалиция, но били възстановени при следващите кампании. През 1797— 9 г. се оформили пет местни републики - Цизалпийска в Ломбардия, Лигурийска в Генуа, Партенопенска в Неапол и републиките Лука и Рим - които били флагмани на революционния ред. Към тях се присъединили други временни единици като Княжество Пломбино и Кралство Ертурия, докато през 1805 г. те се влели или във френската империя, или в Кралство Неапол, или в Кралство (Северна) Италия, създадено за доведения син на Наполеон от Жозефин Бокарне. Премахването на Папската държава и лошото отношение към папите било крайно шокиращо за съвременното обществено мнение, особено в католическите страни. Пий VI (1775-99), който осъдил Правата на човека, бил лишен от своята светска власт и умрял във френски арест във Валенсия. Пий VII (1800-23), който някога декларирал, че християнството е несъвместимо с демокрацията, свършил пет години по-късно под френски арест за отлъчване на всички (неспоменати поименно) “грабители на патримонията на Петър”. Опитът на Наполеон засилил много националните чувства в Италия и подготвил острата конфронтация между уплашените консерватори и новото поколение либерали.

Германия, като Италия, била изграждана и разграждана няколко пъти по време на революционните войни. През 90-те години на XVIII век се задвижвали важни промени, дължащи се на пруските придобивки от последните две Поделби на Полша. При фридрих-Вилхелм II (упр. 1786-97) Прусия дори рискувала да се съюзи с Полша-Литва. Но логиката на руската сила скоро я вкарала обратно В строя. До 1795 г. Берлин бил овладял както Данциг, така и Варшава и се оказал начело на население, което било 40% славянско и католическо, с много голям брой евреи. Една пета от населението на Прусия било с имигрантски произход. Краткото властване във Варшава на Е. Т. А. Хофман (1776-1822) не преминало без следа. Авторът на Phantasiestdcke (1814),

742