Европа.История

MENOCCHI

През 1599 г. един прост мелничар от Монтереале във Фриули, Коменцио Скандела, бил изгорен на клада за еретизъм, само две години преди Джордано Бруно да понесе същото наказание в Рим. Документите по този случай, които са оцелели в Уди-не, откриват света на една неконвенционална вяра, в която историците проникват трудно, След два процеса, продължителни разпити, затвор и мъчения Светата инквизиция настояла, че той се отрекъл от “девствеността на Светата Дева, от божествеността на Христос и от Божието Провидение”.

Известен като “Менокио”, мелничарят от Монтреале, някога селски кмет, бил баща на единадесет деца, голям клюкар, откровен антиклерикал и ненаситен читател. Когато го арестували, инквизиторите намерили в къщата му:

Простонародна италианска Библия;

II Fioretto della Bibbia (Каталунска библейска антология в превод);

II Rosario della Madonna от Алберто да Кастело, доминиканец;

Превод на Legenda Aurea, “Златната легенда”;

Historia del Giudicio, в рими от XV век;

II Cavalier Zuanne de Mandavilla (превод на Пътешествията на сър Джон Мендъвил);

Il Sogno di Caravia (Венеция, 1541);

П Supplemento delle Cronache (версия на хрониката на Фоести);

Lunario al Modo di Italia (алманах);

нецензурирано издание на “Декамерон” от Бокачо;

книга без заглавие, идентифицирана от свидетел като Корана.

Менокио разговарял надълго и нашироко със Симон Евреина, интересувал се от лютеранството и не признавал библейската история за Сътворението. Повтаряйки Данте1 и множество древни митове, той настоявал, че ангелите са продукт на природата “както червеите били продукт на сиренето”2.

те се бояли от по-нататъшното настъпление на протестантството. И от 50-те години на XVI век “испанските свещеници” основали йезуитски центрове в Кьолн, Майнц, Ин-голщат и Мюнхен, създавайки трайни католически бастиони в Рейнланд и Бавария. Калвинистките анклави в Палатината, Саксония и другаде не били сигурни в своята безопасност до втората половина на века. През декември 1607 г. херцогът на Бавария превзел провокативно град Донауворт в Швабия, за да спре протестантската намеса в католическите процесии. Оттогава нататък десет протестантски князе създали Евангелистки съюз, за да защитават своите интереси, само за да получат отпор от страна на противопоставящата им се Католическа лига. Поради това е трудно да се каже дали Тридесетгодишната война е избухнала през 1618 г. или преди това.

В този свят на нарастваща религиозна нетърпимост Полша-Литва останала настрани. Огромна територия с много разнообразно население, тя представлявала мо-

т

РЕНЕСАНСИ И РЕФОРМАЦИИ

519

зайка от католическо, православно, юдейско и мюсюлманско вероизповедание още преди лютеранството да започне да претендира за градовете в Полска Прусия или калвинизмът - за значителна част от аристокрацията. Управляващата szlachta поддържала позицията, че всяко имение може само да ръководи религиозните си дела със същата свобода, както германските княжества. От 1565 г. нататък вердиктите на църковните съдилища не можели да бъдат налагани върху частните имения на благородниците. В същото време, когато кардинал Хозюшч, президент на Съвета от Трент и епископ на Вармия, въвеждал йезуитите, Полша приемала всякакви еретически и религиозни бегълци - английски и шотландски католици, чешки събратя, анабаптисти от Холандия или, като Фаустус Созини (Сосиниус) - италиански унитарианци. През 1573 г., когато калвинистите имали мнозинство в Сената, полският парламент прокарал закон за вечна и универсална толерантност, от която били изключени само сосиниан-ците. При Сигизмунд III Ваза (упр. 1587-1632), пламенен ученик на йезуитите, ултрамонтанската партия постепенно наложила отново католическото превъзходство. Но прогресът бил бавен; и било възможно да се прилагат само умерени методи. В този период Полша с право можела да се похвали със своята роля както на крепостна стена на християнския свят срещу турците и татарите, така и на главно европейско убежище на толерантността.

Другаде в Източна Европа Контрареформацията отекнала надлъж и нашир. Ватиканът, при Григорий XIII (1572-85), хранел надежди да хване в мрежите си не само Швеция и Полша, но дори и Москва. В Швеция тези надежди останали високи, докато победата на протестантите в гражданската война от 90-те години на XVII век не разбила плановете на йезуитите завинаги. В Москва папският нунций Посевино бил приет от Иван Грозни само за да открие, че главният интерес на царя към католицизма е насочен към изработката на папската носилка. Нетактичният натиск от страна на католиците вероятно подтикнал сина на Иван, фьодор, да създаде Московската патриаршия през 1589 г. и по този начин да финализира появата на отделна Руска православна църква.

Московският démarche провокирал криза сред православните в съседното Пол-ско-Литовско княжество, които дотогава винаги разчитали на патриарха на Константинопол. Когато новият московски патриарх започнал да претендира за юрисдикция върху тях от другата страна на границата, много от тези православни потърсили защитата на Рим. През 1596 г., на Обединението в Брест, мнозинството от техните епископи решили да основат ново униатско вероизповедание - католическа църква със славянски ритуал. Те запазили своя ритуал и своето женено духовенство, но признали върховенството на папата. Повечето православни църкви в Беларус и Украйна, включително древната катедрала “Св. София” в Киев, преминали в ръцете на униатите. С времето старите “неуниатски” останки били забранени от държавата.

Москва обаче никога не се примирила с тези събития. Яростната решителност на Руската православна църква да накаже и насила да прекръсти униатите останала непоколебима през цялата модерна история. Стереотипът на подлия интригант йезуита никъде не бил посилен. Руско-полските войни, когато през 1610-12 поляците за кратко окупирали Кремъл, спомогнали за циментирането на религиозната омраза. Надписът върху една възпоменателна табела на големия руски манастир в Загорск край Москва подчертава популярния руски възглед за Контрареформацията: “Тифус - Татари - Поляци: Три Чуми”.

520