Европа.История

DYNAMO

В климат на нарастващо безпокойство задачата за минимизиране на един международен конфликт била обмислена сериозно. В отсъствието на правителствено ръководство множество частни инициативи родили агенции като Института по международно право (1873), Интерпарламентарния съюз (1887) и Нобеловия комитет. След дълъг период на зачеване, който започнал през 1843 г., когато в Лондон бил свикан първият Мирен конгрес, Международното бюро за мир започнало да действа редовно от 1891 г. от Берн в Швейцария, координирайки националните клонове и организирайки събрания. Пацифистките мнения получили публичност от различни кръгове, включително от швейцарския юрист Й. К. Блунтшли (1808-81), германката Берта фон Сут-нер (1843-1914), австриеца A. X. Фрид (1864-1921), френския социалист Жан Жореси английския икономист Норман Ейнджъл (1873-1967). “Великата илюзия” (1910) наЕйн-джъл твърди, че икономическият интерес на нациите прави войната излишна. [nobel]

Но най-успешният апел за действие дошъл от царя на Русия. След неговата намеса в Хага били свикани две големи мирни конференции, през 1899 и през 1907 г., които обсъждали разоръжаването, арбитража за международните спорове и правилата на сухопътната война. Не липсвали практически резултати. Международният съд бил учреден през 1900 r., а Хагската конвенция - през 1907 г. През 1908-9 г. в Лондон била свикана морска конференция.

Но пацифизмът не се ползвал с обща подкрепа нито сред гражданите, нито сред политиците на водещите държави. Етосът на неограничената държавна власт бил вкоренен дълбоко. Както фелдмаршал фон Молтке написал в отговор на Блунтшли:

Вечният мир е мечта и дори не е красива мечта. Войната е част от Божествения ред. Без война светът ще вегетира и ще се изгуби в материализма. В нея се изразяват най-благородните добродетели на Човека - смелостта и себеотрицанието, предаността към дълга, желанието да се жертваш и да рискуваш самия живот74.

Подобни чувства били огласени във Франция и Британия. Жорес щял да бъде убит на 31 юли 1914 г. въз основа на това, че пацифизмът е предателство.

В същото време генералите започвали да осъзнават, че деструктивността на една бъдеща война ще надвиши всичко, познато преди, и че Великите сили ще се впуснат в нея, излагайки се на голяма опасност. В последното си обръщение към Райхстага през май 1890 г. застаряващият Молтке изказал едно сериозно предупреждение:

Ако тази война избухне, никой не може да предвиди колко ще продължи, нито как ще завърши… Господа, това може да бъде Седемгодишна война; може да бъде Тридесет годишна война; и тежко на човека, който… пръв хвърли клечката в бурето с барут75.

В резултат на това военните щабове на Европа били разкъсвани между преобладаващия милитаристичен дух и все по-силните съвети за благоразумие. После те продължили по най-опасната от всички възможни посоки. Ускорили приготовленията за война, събирайки огромни арсенали и обучавайки големи наборни армии, докато предпазливо избягвали конфликтите десетилетие след десетилетие. Врящият котел със съперници, страхове и омрази устойчиво събирал näpa за експлозия.

ЮЗИНАТА НА СВЕТА

881