Европа.История

GAUCHE

От най-ранните дни на френските Генерални щати благородниците от дворцовата партия несъзнателно се разположили отдясно на краля, докато Третото съсловие седнало отляво. Да седиш от дясната страна на властта, като “отдясно на Бога” било общоприет знак за привилегия. В резултат на това “дясното” се превърнало в естествен синоним на политическата върхушка, докато “лявото” се прилагало по отношение на нейните опоненти. Тези разделения станали още по-очевидни в Националния конвент след 1793 г„ където якобинците и техните съюзници заели пейките в лявата и горна част на залата. Те оформили революционния блок от депутати на “Montagne”, който физически се извисявал над умерените от “Plaine” отдолу. Опозицията “ляво” и “дясно” осигурила основната метафора за политическия спектър от тогава нататък1.

Но метафората си има своите проблеми. Тя върши работа само ако политическият спектър се вижда подреден по права линия, а “ляво” и “дясно” са разделени от помирител-ския “център” между тях:

Реформа––––––— Статукво ––––––— Реакция

крайно ляво—централно ляво—ЦЕНТЪР—централно дясно—крайно дясно Ляво Дясно

В тази схема е вероятно най-успешните политици да са онези, които владеят консенсуса в “централното поле” с помощта или на умерените леви, или на умерените десни.

Марксистите и други диалектици обаче виждат политическия спектър не толкова праволинеен, а биполярен. В тяхната схема политиката представлява борба, където две противоположни сили са обречени да се състезават и където едната или другата непременно ще установи своето превъзходство. В дългосрочен план, като в игра на дърпане на въже или при две везни, центърът не може да задържи баланса до безкрайност и винаги трябва да даде предимство на “левите” или на “десните”. Идеята за политически ред, базиран върху консенсуса, толерантността, компромиса, въздържанието или взаимното уважение към закона, е “буржоазна илюзия”.

Ляво––––––––––––––– Дясно

Прогрес Регрес

Онова, което е общо за праволинейните и за биполярните схеми, е съмнителното предположение, че “ляво” и “дясно” са прости противоположности.

Поради това пространственото подреждане на политическите събрания включва важни съображения. Британската камара на общините например поставя пейките на правителството отдясно на говорителя, директно противопоставени срещу пейките на опозицията отляво на говорителя. Тя отразява точно противниковата политика в двупартийната система, поставяйки министрите и министрите в сянка едни срещу други в техните препирни. Това също е диалектическа концепция, обезсърчаваща активно дейността на една трета пар-

КОНТИНЕНТ В СМУТ

709

тия и коалиционния дух, от който зависят повечето континентални събрания. Тя не може да се адаптира към целите на едно събрание, избрано на принципа на пропорционалното представителство. Точно обратното е в Камарата на лордовете, която трябва да осигури условия за значителна група от независими членове на “кръстосаните пейки” и е подредена върху трите страни на отворен правоъгълник. Във Върховния съвет на СССР събраните накуп редове на неразделената зала показваха принудителното единодушие на всички присъстващи. (Виж Приложение III, стр. 1334.)

Въпреки това двадесетвековният опит е показал, че политическата десница може да бъде точно толкова радикална, колкото и политическата левица. Освен че се противопоставят помежду си, радикалните елементи отляво и отдясно имат общата амбиция да отхвърлят демократичния консенсус. В тази светлина идва идеята, че политическите сили може да са подредени около кръгла писта. В тази схема не само лявото противостои на дясното, но и тоталитаризмът противостои на демокрацията:

ДЕМОКРАЦИЯ ЦЕНТЪР

ЛЯВО ДЯСНО

ТОТАЛИТАРИЗЪМ

При тези съображения се оказва, че конската подкова, или полукръгът, осигурява най-подходящото пространствено подреждане за многочислените, но конкурентни интереси в рамките на едно демократично събрание. Такова е разположението не само в много национални събрания в Европа, от Варшава до Париж, но и в “Ает/сегс/е” на Европейския парламент в Страсбург2.

лират за отмяна на монархията. Петстотин пламенни марсилци тръгнали на поход в подкрепа на Париж. На 10 август, с марсилците в авангард, Тюйлери бил щурмуван своевременно и кралската швейцарска гвардия била изклана. През септември, когато Комуната контролирала столицата, хиляди в парижките затвори били изклани хладнокръвно; кралят бил детрониран; и била провъзгласена Републиката.

Откриването на Националния конвент на 20 септември съвпаднало точно с канонадата от Валми, която спасила Революцията от потушаване с чужда намеса. 22 септември, денят, когато била провъзгласена Републиката, по-късно бил приет за начална точка на революционния календар, [vendémiaire].

С времето изпълнителната власт била концентрирана в два последователни Комитета за обществено спасение - първият (април-юли 1793), доминиран от Дантон, вторият (юли 1793 - юли 1794) - от Робеспиер. Било приключено с независимите инициативи на Конвента. Войната в чужбина била водена енергично. “Контрареволюцията” във Вандея и другаде била атакувана безмилостно. Била приета нова, суперде-

710