Европа.История

TRISTAN

КРАЙ пътя до Менабили, на две мили северно от Фоуей в Корнуел, се издига заострена каменна колона, висока седем фута. Върху нея си личи надпис с римски букви от VI век: “DRUSTANS HIC IACET CUNOMORI FILIUS” (Тук почива Тристан [или Тристрам], син на Куонимориус). Изкопите на крепостта от Желязната епоха Замъка Дьор, се издигат в околността. Разкопките в този периметър откриха доказателства за повторното му заемане през Ранното средновековие. Съседната ферма Лантиан също предполага, че тук се е издигал Landen - “дворецът на крал Марк, наричан Куонимориус”. Гората Moresk или Мороис, Злият брод на Malpas и къщата на Tir Gwyn или La Blanche Lande и манастирът “Св. Самсон” в Голан - всичките с имена, които се появяват в посочения текст, се намират наоколо. Почти не съществуват причини да се съмняваме, че този надгробен камък принадлежи на историческия Тристан1.

Според легендата Тристан, принц на изгубената земя Лионез, се влюбил страстно в Изолда, принцеса на Ирландия, която превозил по море, за да се ожени за неговия сродник крал Марк. Подпалена с таен любовен лек, тяхната страст ги обрича на доживотни забранени срещи и бягства. Те свършват, когато Тристан е ранен смъртно от отровното копие на краля, а Изолда се хвърля в обятията му в последната им смъртна прегръдка.

Векове по-късно трагичната келтска любовна история била преработена в стихове, в дворцови романси из цяла Европа. Най-ранният френски фрагмент, както и онзи от Рейнска Германия от Айлхард датира от 1170 г. Пълната немска версия от Готфрид фон Страсбург (около 1200) представлява главния източник за либретото на операта на Вагнер (1859). Съществуват ранни провансалски и ранни английски версии. “Morte D’Arthur” на сър Томас Малъри, както и френската проза “Roman de Tristan”, комбинират историята за Тристан с тази на крал Артур. Копие от френската версия с великолепно украсени миниатюри е запазено във Виена MC Codex 2537 в Австрийската национална библиотека2. Един беларуски Тристан, съчинен през XVI век и сега съхраняван в Познан, представлява най-ранната творба в беларуската светска литература3. Дотогава историята вече е била на 1000 години:

И тогава, тоз час, сър Тристан пое по морето, а Ла Бел Изолда… в тяхната каюта, те бяха жадни и видяха малка златна кана, и това приличаше на благородно вино… После те се посмяха и се повеселиха, и пиха до насита… Но когато това питие влезе в телата им, те се влюбиха толкова силно, че тяхната любов никога не изчезна, нито в щастие, нито в беда…4

Също като Тристан, централната фигура в цикъла за Артур си остава историческа загадка. Повечето учени са съгласни, че Артур, “някогашният и бъдещ крал”, трябва да е бил християнски британски военачалник, сражавал се срещу вълната от англосаксонски нашественици. Хроникьорът от VIII век Нений нарича Артур dux bellorum, който разбил саксите край “връх Бейдън”. Уелските извори го наричат amheradawr, или “император”. През XII век Джефри от Монмът казва, че той е бил роден в изумителната островна крепост Тинтагел на брега на Корнуел и че е умрял в Гластънбъри, до гробницата на Светия Граал. Съвременната археология, която откри кьсноримска монашеска общност край Тинтагел, засили корнуелските претенции. Но друго изследване го свързва с уелския водач Оваин Дан-тагвайн, крал на Гвинед и Повие, син на бога Дракон, известен също като “Мечката”, който

246