Европа.История

DANUVIUS

В древността p. Дунав е представлявала една от най-големите разделителни линии на Европейския полуостров. Установена като граница на Римската империя през I век сл. Хр., латинската Danuvius или гръцката Ister разделяла цивилизацията от варварството.

В по-късните времена обаче Дунав се е развил като една от главните европейски артерии, открит булевард, свързващ Запада и Изтока1. В прочутата композиция на Бернини за фонтана на четирите реки в Пиаца Навона в Рим именно Дунав персонифицира Европа заедно с африканския Нил, азиатската Ганг и американската Ла Плата.

В горната си част, под името Донау, реката тече през сърцето на германския свят. Една метална табелка във Fiirstenberg Park в Донаушинген в Шварцвалд отбелязва извора й: HIER ENTSPRINGT DIE DONAU. Минавайки покрай замъка Зигмаринген, дом на Хохенцолерните, реката продължава покрай Улм и Регенсбург, главни градове в Свещената Римска империя, и след Пасау навлиза в “източното царство” на Oesterreich. В Австрия тя върви по маршрута на INIBELUNG). Минава през Линц, където император Фридрих III бил погребан под своето мото A-E-I-0-U, което означава Austria erit in orbe ultima’, после минава край Амщетен, където е погребан Франц Фердинанд; през Кирлинг, където е починал Каф-ка; и през Айзенщат, където почива Хайдн;

Himmel habe Dank! (Небеса, приемете нашата

Ein harmonisher Gesang благодарност!

fVar mein Lebenslauf Моят житейски път

Беше един хармоничен химн.)

през Виена, където, както е отбелязал Метерлинк, Европа се среща с Азия.

В средните си части, известна като Дуна, разширеното течение на реката навлиза в Унгария, земята на маджарите, забита като клин в земите на славяните от другата страна. При Братислава(Пожони) Пресбург тя обгръща някогашната столица на “Горна Унгария”, сега столица на Словашката република. Фертод бил мястото на “втория Версай” на Естерхази; Ештергом - дом на унгарските архиепископи. Шентендре (св. Ендрю) някога е бил убежище за сръбските изгнаници, а сега е Мека за артистите-бохеми. В Буда и Пеща един турски замък на единия бряг е обърнат към парламента в английски стил на другия. [BUDA!

В долните си части, отвъд Железни врати, реката навлиза от католицизма в православието. INKOPOUS) е мястото където Вулфила превел гръцката библия на готски, “началната точка на германистиката”. |biblia| Румъния от лявата страна твърди, че е наследничка на Дакия на цар Траян. Сърбия и България на десния бряг, задълго окупирани от отоманците (които наричали реката Туна), били основани върху земите на византийски провинции. Чклеавече някога е бил крайна точка на Генуа. Последната спирка е в Сулина при

делтата, в най-големия резерват за птици в Европа, в един свят не на цивилизацията, а на вечната Природа2.

За географа реките са носител на утайки и търговия. За историка те са носители на култура, идеи и понякога на конфликти3. В продължение на 2888 километра от Донаушин-гсн до делтата потокът никога не спира. _________________________________________________

ОКОЛНА СРЕДА И ПРЕДИСТОРИЯ

87

вдъхнови “пулсаторната теория” за редуващите се климатични фази, която може да се приложи върху миналото на всички континенти. Това на свой ред доведе до специален клон в детерминизма на околната среда. Възходът на античната цивилизация край Средиземно море може да се припише на началото на влажна фаза, която позволила отглеждането на пшеница в Северна Африка например, докато Северна Европа изостанала поради огромните количества дъжд, мъгла и студ. Упадъкът на древния свят може да се припише на климатичната промяна в обратна посока, която довела средиземноморското слънце отвъд Алпите. Миграцията на монголите, която повлияло директно на историята както на Китай, така и на Европа, може да се припише на продължителната суша в оазисите на Централна Азия. В по-късния си труд “Главните движещи сили на цивилизацията” (1945) Хънтингтън изследва други фактори от околната среда като начина на хранене и болестите, както и тяхното взаимодействие с човешката наследственост‘0. Необмислените връзки създадоха лошо име на темата и оттогава насам се правят опити да бъдат усъвършенствани по-ранните открития.

Независимо от това теориите за периодиката продължават да имат своите защитници. “Цикломанията” не е мъртва: възходът и падението на цивилизациите се свързва с всичко - от петната по слънцето до нашествията на скакалците. Независимо от предпочитанията си учените са склонни да бъдат привлечени към феномена за вариациите в околната среда и неговото влияние върху човешките дела. В крайна сметка неоспорим факт е, че климатът наистина се променя. Част от римския свят, някога поддържал процъфтяващо население, сега се намира в пустини. Гробовете на викингите някога били изкопавани в парчетата земя на Исландия и Гренландия, където постоянният лед изглежда непробиваем за кирка и лопата. През XVII век ежегодните панаири били провеждани върху зимния лед на река Темза в Лондон; а армиите са марширували по замръзналото Балтийско море на места, където подобни начинания сега биха били самоубийствени. Европейската околна среда не е фиксирана величина, дори ако неуловимият й ритъм невинаги може да бъде измерен точно. [vendange]

“Заледяване на историята ” от Арнолд Тойнби (1933-1939), която предлага изчерпателна теория за растежа, упадъка и разпадането на цивилизациите, е една от най-забележителните истории за околната среда. След разсъждения за генезиса на цивилизациите като отговор на човечеството на “предизвикателствата на околната среда” той предлага своя закон за “предимствата на несполуката”. Римската Кампания, полупустинната Юдея, пясъчните пустоши на Бранденбург и негостоприемните брегове на Нова Англия са цитирани като неотстьпчиви околни среди, генерирали енергична реакция. Човек може да прибави и затънтените гори на Мускови. След като очертава “стимулите за удари, натиск и наказателни мерки”, той стига до концепцията за “златната среда”. Ако славяните в Източна Европа са страдали от липса на ранни стимули, келтите и скандинавците са страдали от изобилни несполуки. Според Тойнби най-близкото нещо до идеалното състояние е било изпитано от елинската цивилизация в древна Гърция - “най-красивото цвете от всички видове, което някога е разцъфтявало””.

В наши дни, макар че влиянието на околната среда върху човека в никакъв случай не бива да се омаловажава, се обръща и специално внимание на влиянието на човека върху околната среда. [ECO] Историческата екология се появява като акаде-

88