Европа.История

TENEBRAE

В литературата следвоенното чувство за опустошение и дезориентация било предадено красноречиво в удивителната “Пустата земя” на T. С. Елиът, в пиесата на Пирандело “Шест героя в търсене на своя автор” (1920) и в текстовете за “потока на съзнанието” в романите на Джеймз Джойс “Одисеи” (1923) и “Бдение на финеган” (1939). Годината 1928 отбелязва създаването на непубликуемия роман на Д. X. Лоурънс “Любовникът на лейди Чатърли”, смела атака срещу английските сексуални традиции, и Dreigroschenoper (“Опера за три гроша”) на Бертолт Брехт, най-известния продукт на политически лявата и неконвенционапна артистична среда в преднацистки Берлин. В същата тази епоха романистът Томас Ман (1875-1955), който станал известен преди войната с “Буденброкови” (1900) и “Смърт във Венеция” (1911), повел движението за защита на германската култура от лошата репутация на германската политика. Той публикувал още романи, като Der Zauberberg (“Вълшебната планина”, 1924), които изследвали съмнителното наследство на Вагнер и Ницше, преди да емигрира и да се превърне в нарицателно за “добрия германец” в изгнание. В Русия един кратък интервал на литературна свобода дал възможност за изява на мощните таланти на революционните поети Александър Блок (1880-1921) и Владимир Маяковски (1893-1930). Пришествието на сталинизма разделило съветските писатели на слуги на Партията, като Горки и Шолохов, и преследвани дисиденти, като Осип Манделщам (1891-1938) или Анна Ахматова (1889-1966). Мемоарите на вдовицата на Манделщам, Надежда, “Надежда за Надежда” не могли да бъдат публикувани до 60-те години на XX век; но те осигуряват най-красноречивото свидетелство за руската култура в катакомбите. В Централна Европа предчувствията за тоталитаризма висят над “Замъкът” (1925) и “Процесът” (1926) на Кафка, над алегоричната драма на Карел Чапек “Игра на насекоми’ (1921), над романа на Виткевич “Нестабилност” и в творбите на румънеца Лучиан Блага (1895-1961) и на хърватина Мирослав Кърлежа (1893-1975). Антигероят на Кафка “К”, който е арестуван по обвинения, които никога не може да открие, по-късно е убит от двама мъже с цилиндри с думите “Като куче”. Станислав Виткевич (1885-1939), известен като “Виткаси”, художник, математик и писател, сега се признава за пионер на Театъра на абсурда. Почти неизвестен приживе извън Полша, той бил обречен да се самоубие в деня, в който Червената армия се присъединила към инвазията на нацисткия Вермахт. Нищо обаче не си спечелило такова популярно одобрение като мемоарите на шведския лекар на Капри, Аксел Мунте, чиято “История на Сан Мишел” (\929) била преведена на четиридесет и един езика, [index] [waste land]

В обществените науки тъй наречената “франкфуртска школа” упражнила огромно влияние за много кратко време. Открит през 1923 г. и закрит от нацистите през 1934 r., Institut für Sozialforschung във Франкфурт подслонил кръг от интелектуалци, работещи в области, където се намирали пресечните точки на философията, психологията и социологията, фигури като Макс Хоркенхаймер (1895-1973) усещали, че модерната наука все още не е открила ефикасни методи за анализиране на човешките дела, и подпомагали тяхното развитие. Радикали и левичари, но противници на всички идеологии, включително на марксизма, те отхвърлили конвенционалната логика и епистемология, докато се страхували от злините на технологиите, индустриалното общество и безсистемните реформи. Тяхното търсене на свободно носеща се “критична теория”, обусловена, но не определена от времето, щяло да впечатли цяло поколение учени в САЩ и в Европа след 1945 г. Най-известният плод на тяхното общо изследва-

ЕВРОПА В ЗАТЪМНЕНИЕ

957