Европа.История

MEDIUM

своя финансов съветник Абрахам от Бъркхемстед той можел да дава заеми на крале и кардинали; и не изпитал затруднение да намери 28 ООО марки, с които смазал машината за своя германски избор. Лорд на Корфе, на Уолингфорд и на Бъркхемстед, той се забъркал с баронската опозиция в Англия и бил известен като един от изключително малкото барони, които в действителност говорели английски. Като титулярен граф на Поатие той имал силни интереси в Гаскония, където служил като кралски губернатор. Водил кръстоносен поход до Акре, но използвал експедицията като повод да се запознае лично с двамата си зетьове, първо със св. Луи в Париж, а после с Фридрих II в Сицилия. Имал добри взаимоотношения с Ниските страни, откъдето бил изпратен флорис V, за да му поднесе лично почитта си. Очаквало се да си вземе за трета жена, след Изабела Маршал и Санхия от Прованс, Беатрис, графиня на фал-кенбург и Брабант.

През по-голямата част от 1265 г. обаче късметът на граф Ричард му изневерявал. Трите му посещения до Германия не му донесли никаква полза. Нещо повече, след като бил замесен в баронската война на брат си и бил пленен от хората на Де Монфор, той бил затворен в замъка Кенилуърт. Безславните му приключения след Битката при Люис, където се скрил в една вятърна мелница, родили една от първите английски политически сатири:

Кралят на Германия отиде да се скрие добре -Сбърка мелницата със замък,

С острия си меч той се зарови в земята,

Отиде с каменохвъргачките да помогне на Уиндзор.

Ричард, макар винаги да си бил предател, никога повече няма да бъдеш.47

В този критичен момент кралската партия била мразена много в Англия. Симон де Монфор, protector gentis Angliae, бил популярен герой срещу потисничеството:

Il est apelé de Montfort,

Il est el mond et si est fort Si ad grant chevalerie.

Ce voir, et je m’acort,

Il eime droit, et hete le tort.

Si avera la mesterie48.

(той ce нарича МонфорДой e наш защитник (mund) и е толкова силен (fort)/V\ има такава велика кавалерия./Виж, тук аз съм съгласен,Дой обича правдата и мрази несправедливосттаДака ще постигне превъзходство.)

Симон бил убит в Ийвшам на 4 август 1265 г., неговите другари до един загинали заедно с него на позицията Грийн Хил; той бил оплакван като светец и мъченик.

Тази година станала свидетел и на избори за папа. Клементий IV бил французин, със светското си име Ги фулк, който някога имал жена и деца и служил като юридически съветник на св. Луи. Рим и части от Северна Италия все още съчувствали на

а

СРЕДНОВЕКОВИЕТО

397

Хохенщауфен, така че Клементий, който бил далеч на легация в Англия, бил принуден да пътува до дома, предрешен като монах, и да се установи в Перуджа. От там той уредил Шарл от Анжу да бъде дарен с кралството в Сицилия и Неапол и да бъдат намерени средства за жестоките кампании, които щели да унищожат първо незаконния син на императора Манфред, а после племенника на Манфред, младия Конрадин. От Перуджа той изпратил була до манастира “Егмон” в Холандия, потвърждавайки древните му права и привилегии49.

Както Гражданската война в Англия, имперското междуцарствие в Германия довело страната до хаос:

Всеки шлюз на анархията бе отворен; прелатите и бароните разшириха своите владения с война; рицарите-грабители наводниха пътищата и реките; мизерията на бедните, тиранията и жестокостта на силните бяха такива, каквито не бяха се виждали от векове… Римската Империя сега трябва да страда, докато издъхне50.

По-нетрадиционните историци не виждат нещастията на империята чак толкова драстично. Липсата на император дала сигнал за възход на няколко региона и градове-държави, които били обречени да играят значителна роля в европейската история. Нидерландия, заедно с други, просперирала в сянката на имперската слабост.

Холандия обаче не била главен фокус нито на нидерландската политика, нито на холандския език. Различни форми на прасредния холандски се говорели из Ниските страни далеч на запад до Кортрийк (Кюртрай) и Рийсел (Лил). Френският доминирал в Хайнаулт, Лиеж и Намур и най-общо в речта на благородниците. Простонародният немски се застъпвал по източните граници с гуелдерски. Но най-голямото обединение от говорещи на холандски несъмнено се намирало в градовете на Фландрия. Диалектните нюанси между Vlaams и Holländisch не били очебийни. Самата Холандия все още била заета с асимилацията на фризийските, франкски и саксонски елементи. Особено фризийският език, който бил най-близък до английския от всички останали немски наречия, все още бил силен в Северна Холандия и по островите. Установяването на Холандия като родина на стандартния холандски език, или Nederlands, било дело от много по-късна епоха.

Холандската литература също до голяма степен била написана във Фландрия. Холандия от XIII век родила много ценни текстове, включително Хрониката на Егмон и животинската фантазия “Van den Vos Reinarde” (около 1270) от някой си Вилем. Но водещите имена, като Якоб ван Маерлент (около 1235-71), автор на “Празниците на Александър” (1258) и роден в Брюж, били фламандци.

Външната търговия все още течала доста слабо. Дордрехт, където бил построен замък да сплашва корабите, плаващи между Рейнланд и Северно море, бил единственото важно пристанище. То имало контакти с Англия и надежди за привличане на доходните английски продукти от по-проспериращите фламандски пристанища по крайбрежието. Нямало редовни връзки с Балтийския регион и с Русия51. Социалните условия в Холандия не съответствали на стандартните структури от “епохата на феодализма”. Всъщност феодалните институции били слаби. Крепостничеството било рядко извън именията на Църквата, а селищата на свободни селяни и независими рибари били нещо обикновено. Благородниците, макар и добре интегрирани в практиките

398