TAXIS
ПРЕЗ септември 641 г. Констанс II бил коронясан от патриарха на Константинопол в амвона на “Света София”, - Великата църква. Старата римска практика за провъзгласяването на нов император на хиподрума била изоставена. Най-важната по-литико-религиозна церемония във византийския репертоар намирала своята форма. След това върху главата на императора била полагана диадема вместо традиционната огърлица на врата му. Съимператорите били коронясвани от императорите, императриците - от своите съпрузи. Конвенционалното иконографско изобразяване на церемонията представя как императорите били коронясвани от Христос.
Политическият ритуал играел централна роля във византийския живот. Неговата цел била да засили идеала за taxis, неизменимия, хармоничен и йерархичен “ред на нещата”. Били проектирани сложни спектакли с огромно внимание към символичния детайл. Процесии и публични паради били организирани и по най-малък претекст, преди всичко на християнските празници. Приветствията към императора били придружавани от пеене на библейски текстове и политически лозунги, от декламиране на поеми и панегирици и от силни викове, които контрастирали с изискването в други случаи абсолютно мълчание в присъствието на императора. Императорските булчински ритуали, сватби и погребения били организирани с подходящи спектакли на радост или скръб. Императорските аудиенции били педантично градирани според статуса на посетителя. Точното разстояние между трона и коленичилия пред него посетител било предписано предварително. Императорското Adventus, или “пристигане”, изисквало подреждане по ранг на делегатите, изпратени да го посрещнат, маршрута в града, избора на църквата за благодарствената служба и менюто за банкета. Императорското Profectio, или “заминаване”, особено за битка, се отбелязвало с разпределяне на оръжията, с отдаване на дълбока почит пред знамето на истинския кръст и с благославяне на армията и флота. Thriambus, или “императорският триумф”, наследен от Рим, включвал парад на войските, пленниците и плячката, игри и състезания в цирка и на хиподрума и trachelismos, или ритулно прегазване на победения враг или узурпатор. Повишаването на висшите чиновници било поставяно на сцената по такъв начин, че да не остане никакво съмнение за източника на техния успех.
При всички случаи голямо внимание се обръщало на облеклото, на отличителните белези на поста, на цвета и на жестовете. Церемониите по обличане и събличане на робите откривали и закривали всички тържества. Императорската корона, скиптър и akakia, “кесията прах”, символизираща смъртността, винаги били на видно място. Обличането в пур-пурно било запазено за императора и в иконографията, за Христос и Дева Мария. Византийският език на жестовете наблягал върху идеала за agalma, или “величественото спокойствие”1.
Най-пълната картина на византийския ритуал може да се намери в ръкописа от X век De Ceremoniis aulae byzantinae, или “Книга за церемониите във византийския двор”2. Тя съдържа 153 глави с документи и инструкции, разказващи за практиките и процедурите в продължение на повече от 600 години. Книгата предписва всичко - от правилата на танца до дължината на императорската коса3. Имперският церемониал бил имитиран и възприет от патриарсите, провинциалните администратори, генералите, епископите, а по-късно и от вла-
РАЖДАНЕТО НА ЕВРОПА
271
детелите в целия християнски свят. С времето той дал основата на всички видове монархическа и черковна символика далеч отвъд Европа. Карл например копирал много от Византия, точно както другите западни монарси копирали много от Карл3. |К11АЬ|
Не всичко обаче се движело еднопосочно. Практиката за издигане на императора вьрху щитовете на неговите войски била заета от германските племена. За пръв път тя била използвана от Юлиан в Париж през 361 г. и продължила, с интервали, до VIII век. Церемонията сАгата, “помазване със светено масло”, изглежда, най-напред е била възприета от франките и въведена в Константинопол от кръстоносците през XIII век4. До това време християнизацията на монархическия ритуал в Европа била всеобща.
солютно неподражаеми стилове. Въпреки или може би поради иконоборческите ограничения византийската икона допринесла трайно за развитието на европейското изкуство. Византия останала цивилизована, докато повечето страни на запад по отношение на официапната култура се мъчели във външния мрак11.
Възходът на исляма, 622-778 г.
На 20 септември 622 г. един неизвестен арабски мистик, наречен Мохамед, се прибрал на безопасно място в град Медина. Той бил прогонен от родната си Мека. Помолил на мястото, където го посрещнали ревностните му ученици, да бъде построен храм. Така на Ден първи от Година първа на новата религия била издигната първата даамия.
В продължение на повече от десетилетие бившият камилар проповядвал безуспешно своите радикални идеи, след като получил видение за своята съдба от архангел Гавраил в една пещера на връх Хира. “Мохамед, наистина, напълно наистина, ти си Пророк на Господа.” По-късно, след тази първа съдбовна нощ, той получил друго мистическо видение - Нощното пътуване до небесата. Яхнал вълшебен жребец, той бил понесен до Соломоновия храм в Йерусалим и после, през небесните сфери, до прага на Невидимата безкрайност. През 624 г. Мохамед въоръжил 300 от своите последователи и разбил армията, изпратена да ги покори. През 628 г. той влязъл безпрепятствено в Мека, яхнал своята любима камила, начело на 10 000 вярващи. Съборил езическите идоли в гробницата Кааба и я превърнал в най-святата гробница за своите собствени последователи. След още четири години проповядване в Медина, където основната част от мъдростта на Пророка се записвала за Свещената книга, Ко гал, той тръгнал още веднъж на Прощално поклонение към Мека. В долината Арафат той предал последното си послание:
Слушайте моите думи, народе мой, защото през идващата година аз няма да бъда с вас… Зачитайте стоките си, честта и живота си като свещени… до деня, когато се върнете при Бога. Помагайте на бедните и ги обличайте… Запомнете, че един ден вие ще се появите пред Всемогъщия и че Той ще ви попита за причините на вашите действия… Вярно е, че вие имате определени пра-
272