Европа.История

BARBAROS

ВСЕКИ учебник набляга върху фундаменталното влияние на Персийските войни за обединяването на хората от “Свободна Елада” и за закрепването на тяхното чувство за гръцка идентичност. По-малко очевиден е фактът, че същите тези войни задвижват един процес, при който гърците дефинират възгледите си за външния, “варварския” свят. Защото “осъзнаването на елинското” върви ръка за ръка с “осъзнаването на варварското”; и атинската драма от V век служи като посредник, чрез който се постига този ефект’.

До Маратон и Саламин гърците очевидно не са хранели силни чувства към своите съседи и не са ги възприемали като врагове. Древната поезия често избира за свои герои свръхестествени чужденци, включително титани и амазонки. Омир се отнася към гърците и към троянците като към равни. Гръцките колонии по бреговете на Черно море живеели от плодотворното сътрудничество и взаимообмен със скитите от степта. ICHERSONESOS]

През V век обаче гърците станали по-самодоволни и по-големи ксенофоби. Оказва се, че етническият фактор е издигнат на пиедестал от Херодот (роден през 484 г.), който, докато оценява по-старите цивилизации, особено египетската, отделя голямо внимание на “еднаквата кръв” и общия език на елините.

Но най-ефективните катализатори за промяната на отношението били трагедиите, особено трагедиите на Есхил (роден през 525 r.), който лично се бил при Маратон. В своята трагедия “Персите” той създава траен стереотип, при който цивилизованите персийци са сведени до раболепни, самохвални, високомерни, жестоки, изнежени и разюздани чужденци.

От тогава нататък всички чужденци трябвало да бъдат охулени като варвари. Никой не можел да се сравнява с умните, смели, благоразумни и обичащи свободата гърци. Траките били грубияни и лъжци. Македонците не били echte hellenisch. До времето на Платон била издигната постоянна бариера между гърците и всички чужденци. Категорично се приемало, че само гърците имат правото и природното предразположение да управляват. В Атина просто никой не оприличавал поведението на чуждестранните тирани с начините, по които самите атинци се отнасяли към подчинените им народи.

“Комплексът за превъзходство” на древните гърци неизбежно повдига въпроси за подобни етноцентрични и ксенофобски идеи, които са се появили и по-късно в Европа. Този комплекс със сигурност бил възприет от римляните и трябва да се има предвид, когато човек се замисли за различните пропагандатори на “западната цивилизация”, които, както римляните, изпитват огромен афинитет към древна Гърция. Той може да се приложи уместно и към възмущението, което комбинира атаки срещу “западната цивилизация” с един особен клон от античния ревизионизъм. iblack ATHENA] Някои коментатори поддържат твърдението, че заключенията, които древните гърци са си направили от сблъсъка си с другостта на съседните народи, са преминали в основата на европейската традиция:

Точно при този сблъсък се ражда идеята за “Европа с цялото й високомерие, с всичките й внушения за превъзходство, с всичките е постулати за предимство и древност, с всичките й претенции за естествено право на доминация2.

126