Европа.История

GAGAUZ

СКОРО след като руснаците завоювали Бесарабия през 1812 г., новата провинция на царя привлякла голяма имиграционна вълна. Сред имигрантите имало група балкански християни, известни като Gagauz. Те дошли от една област, която сега се намира в Северна България, и се настанили в района на Комрат, който сега се намира в Молдавия. Техният език принадлежи към гозкия клон на тюркските езици и има съответствия в Централна Азия. Славянският ритуал на Българското православие бил религиозната им принадлежност. Остава открит въпросът, дали те са напуснали бащината си земя повече от надежда, отколкото от страх. Много гагаузки общности, които били мюсюлмани, останали в България под отоманското владичество.

Съществуват две мнения за по-ранната история на гагаузите. Едното твърди, че били средновековни тюрки, които били частично българизирани. Другото поддържа тезата, че те били потурчени българи, които запазили своята религия, но изгубили езика си. Нито едно от двете не отговаря на фактите1.

Гагаузите били само едно от няколкото подобни малцинства в Източна Европа, които се озовали върху християнско-мюсюлманския водораздел2. Мюсюлманите татари от Волга съдържат в себе си покръстено малцинство, Kryeshens, които приели религията на своите руски завоеватели. Чеченците от Северен Кавказ, макар и главно мюсюлмани, включват и известен брой християни. Абхазците били в подобно положение. [ABKHAZIAI. Албанските мюсюлмани, макар да са мнозинство както в Албания, така и в сръбската провинция Косово (виж Приложение III, стр. 1316), образуват важно малцинство в Македония. [MAKEDONl (SHQIPERIA)

От другата страна на Родопите, на границата между България и Гърция, живее значителна общност от говорещи български мюсюлмани, известни като Pomaks. Те имат далечни роднински връзки в части от Македония и Албания. Тяхното съществуване в Гърция не се признава официално. През 1876 г. може би по-скоро местната помашка милиция, а не професионалната отоманска армия, е извършила онова, което мистър Гладстоун обявил за “българските ужаси”. Ако е така, на тях им било върнато щедро сред ужасите на последвалите Балкански войни. Но те никога не си тръгнали от там3.

В Босна религията е единственият критерий, който разделя босненските мюсюлмани от православните “сърби” и католиците “хървати”. Всички те говорят един и същ сърбохърватски език и всички са славяни. Босненските мюсюлмани (44% от населението през 1991 г.) често се възприемат от националистически настроените им съседи като отстъпници, които са изоставили католицизма или православието в полза на религията на управляващите отоманци. Всъщност е много вероятно, че преди да приемат исляма, много от тези босненски семейства са били патарени. [BOGUMIL]

В края на XX век тези малко известни народи постоянно се появяват в заглавията на европейската преса. В средата на 80-те години на XX век разлагащият се комунистически режим в България направи един последен отчаян опит, да задържи контрола, започвайки ултранационалистическа кампания, наречена “Възродителен процес”. Джамиите бяха разрушени; а мюсюлманските малцинства в България — гагаузи, помаци и турци — бяха принудени да избират между смяната на имената си и емиграцията. Много решиха да емигри-

48. Европа

754