Европа.История

TENEBRAE

и опит да се създаде ново движение на “Германските християни” под ръководството на райхсепископ доктор Мюлер, където свастиката прегръщала кръста. През ноември 1933 г. псевдохристиянските нацистки сурогати провели демонстрация в Берлин в чест на “Христос Героя”. Накрая религията и псевдорелигията трябвало да съществуват съвместно доколкото могат.

В сферата на насилието и терора нацистите се оказали добри ученици. Техните “кафяворизци” и “черноризци” имали солидна основа в обикновената измама, изнудването и разбойничеството. От друга страна, начело на германската Rechtsstaat, те нямали зад себе си 500-те години на московските “опричники”. Структурите за социален контрол не били така завършени както в СССР. Нямало държавен монопол в заетостта; нямало колективизирано земеделие; и до 1944 г. във Вермахга нямало партийни ядра или комисари. Всичко това донякъде обяснява специалния стил на нацистите, където преднамерената животинска жестокост трябвало да компенсира структурните слабости. Изисквало се високо ниво на добре рекламирана жестокост просто защото по-фини инструменти за контрол често липсвали.

Органите по сигурността в Райха никога не приели чудовищните размери на своите съветски съответствия. Но партийната гвардия, Schutzstaffeln и Gestapo, “Тайната държавна полиция” били използвани от партията за допълване на съществуващите военни и полицейски сили. Но никоя от тях не получила такава степен на компетентност, каквато била вложена в НКВД. През 1934 г. в Дахау, край Мюнхен, бил открит концентрационен лагер, но броят на затворниците спадал в края на 30-те години. Управляваните от нацистите съдилища и народни съдии все повече усвоявали работата на традиционното съдийство. Но терорът в големи размери не бил норма. В самата Германия нацисткото насилие останало в границите на предвидими параметри. Германците, които се приспособявали, можели да очакват, че ще оцелеят. Около 500 000 германски евреи били преследвани и прогонени; Kristallnacht от 1938 г., когато били разбити еврейските синагоги и магазини, причинила големи щети и опасения. Но изглежда, че “Крайното решение” не е било планирано предварително. В никой момент преди избухването на войната Райхът не притежавал съоръженията или модерните технологии на смъртта, които използвал по-късно. Остава открит въпросът доколко нацистите са подражавали на съветската терористична машина, която била по-стара и по-голяма от тяхната.

Политолозите се тревожат прекалено много за теоретическата класификация на нацизма. Някои, последователите на Аренд, го приемат за член на тоталитарното семейство; други, последователите на Нолте, мислят за него като за едно от “трите лица на фашизма”; други предпочитат да го оставят като движение sui generis‘47. Той е бил едно, никое или всички тези неща според критерия, който избираме. По-малко от петдесет години след като последният нацист е изгубил величието си, много анализатори все още са силно повлияни от личната злоба, от политическото предубеждение или от синдрома на победителите. Достатъчно е да се каже, ако личните мнения са позволени, че нацизмът бил най-отвратителното движение на модерните времена. Идеалите на неговата утопия не били по-малко грозни от реалностите в неговия Райх.

* Уникално, без съответствие (лат.) - Б. пр.

ЕВРОПА В ЗАТЪМНЕНИЕ

979

Европа, съсипана от Депресията, била в лоша форма, за да посрещне предизвикателството, отправено от Сталин и Хитлер. Западните сили били погълнати от собствените си дела. САЩ ги нямало. Държавите от Източна Централна Европа били слаби и разделени. В същото време, когато била повдигната идеята за колективна сигурност, вниманието на Европа било отклонено от Гражданската война в Испания.

В края на Голямата война Британия се оттеглила на своя остров и се заела със своите имперски грижи. Имало достатьчно кризи в Ирландия, Индия и Палестина. Въпреки образуването на две лейбъристки правителства проблемите с трудовата сила в страната се задълбочавали. Общата стачка от май 1926 г., учредяването на комунистическия Daily Worker (1930), изгонването от Лейбъристката партия на нейния лидер Рамзи Макдоналд, заради създаването на Национално правителство (1931), и създаването на Британския съюз на фашистите от сър Осуалд Мосли (1932) станали на фона на безработица, нараснала до 3 милиона. Консервативното правителство, оглавявано първо от Стенли Болдуин, а после от Невил Чембърлейн, било избрано през 1935 г. с обещания за стабилност и добро управление. Неговият главен проблем преди Мюнхенската криза се състоял в любовната афера на младия крал с една разведена американка и с последвалата му абдикация. През цялото време се наблюдавал забележителен социален и технологичен напредък: създаването на ВВС (1922), въвеждането на семейното планиране (1922), на пълното женско избирателно право (1928) и на книгите с меки корици (1935); изобретяването на телевизията (1926), на пеницилина (1928) и на реактивния двигател (1937). Британското поколение, което достигнало до своята зрелост след Голямата война, усещало, че живее в силно напрежение; последното, за което те искали да се тревожат, били бурните облаци над Континента.

Франция не можела да се изтегли от Континента. През 20-те години френската политика отдала приоритет на изграждането на отбраната си, отчасти заради твърдото си отношение към Германия и отчасти заради “Малката Антанта” на изток (виж по-долу). Но после ударението се преместило. 30-те години станали свидетел на разцвета на Френски Алжир и Френски Сайгон, докато Депресията у дома извадила на преден план проблемите с трудовата сила. Едуар Даладие (1884-1970), радикален социалист и два пъти премиер, предизвикал масово разочарование заради постоянната смяна на коалициите и заради скандала Стависки (1934). Политическите мнения се поляризирали и Parti Communiste Français и Action Française надигнали глас. Цялостният стереотип на привидно статичното френско становище се свързвал с името на Андре Мажино, министър на войната през 1929-32 г. и създател на голяма укрепена линия по източната граница. Това не било напълно справедливо. Не е вярно, както британците я обвинявали по-късно, че френската армия нямала желание да се сражава; но при отсъствието на значителни британски сили на нея не й харесвала задачата да се бие сама с Германия; и тя се вкопчила в организационни планове, които възпрепятствали ранните офанзивни действия.

Скандинавия през 30-те години имала късмета да се намира отвъд сферата на стратегически напрежения. Швеция получила силен удар заради рецесията в търговията с желязо, но под ръководството на социалдемократите отговорила с организирането на най-всестранната система за социални грижи на света. [Socialis]

Източна Централна Европа, напротив, се намирала в центъра на настъпващата буря. С Хитлер, от едната страна, и Сталин, от другата, нейните лидери имали пъл-

980