Европа.История

SHAMAN

Шаманът; или племенният лечител, е добре позната фигура сред народите от Сибир и още по-нататък сред инуитите и американските индианци. Народен лечител, мъдрец и магьосник, той е член на древната професия, чиито лекарства, ритуали и поговорки му дават уникален авторитет. Облечен може би с рогата маска и носейки характерния инструмент за своя занаят, барабана, чрез който общува с боговете на дървото, камъка и небето, той може да бъде сила на доброто или на злото. Шаманът пътува невидим до другите светове, отгоре и отдолу, и носи на човечеството мъдростта на Великия дух. Шаманизмът е оцелял до модерните времена в много отдалечени части на Русия; но не може да се очаква в Централна Европа1. Жените също могат да шаманстват.

В Унгария споровете за произхода на маджарите бушували през целия XIX век. Най-популярна била идеята, която ги свързвала с хуните. [CSABA] Но учените мислели иначе. Една школа търсела иранските им или хазарски прадеди. Друга, основана от Янош Саньо-виц (1733-85), гледала още по-далеч на изток. От тогава угрофинската връзка определено била доказана от филолози, археолози и антрополози. Една гробница край Болше Тиган на река Кама например, открита през 1974 г., била потвърдена като място за един от главните престои на маджарите, които се придвижвали на запад. По подобен начин съвременните изследвания на маджарския фолклор разкриват многобройни следи от шаманизма, като по този начин подчертават една неподозирана връзка със Сибир2.

можели да съдействат на своята кауза чрез литературата, можели да се обърнат към цяла Европа чрез концертната зала.

Интересно, абстрактната природа на музиката призовавала широк обхват от реакции, които водели до едни и същи резултати. Композитор като Шопен можел да апелира не само към слушателите, които били добре настроени към неговите политически послания, но също толкова убедително и към други, които били напълно безразлични. Възхитително двусмислените емоционални свойства на неговите тъжно-ра-достни полски мелодии били вплетени в редуващите се настроения на надигащ се протест и меланхоличен унес. За някои той превеждал полската история в ноти върху клавиатурата; за други съчинявал остроти от чисто личен и интимен характер. Както казал Роберт Шуман за може би най-прочугото произведение на Шопен, “Революционен етюд”, Ор. 10 №12, той говори за “оръжия, заровени в цветя”;