Европа.История

MARSTON

Штарият Марстьн по случайност е най-близката средновековна енория до мястото, където се пише тази книга. Той има продължителна история от почти 900 години. Един параклис на това място бил дарен на манастира Остин св. Фридсуайд, в Оксфорд през 1122 г.; и той бил издигнат до статус на епархия през следващия век. През 1451 г. една папска була го присъединила към съседната епархия Хедингтън в споразумение, което продължило до 1637 г. В по-голямата част от модерния период начинът на живот там е свързан с дарението на лордовете Хедингтън.

В своята дълга история Марстьн е станал свидетел на малко важни събития. Това “блатисто село”, на три мили от град Оксфорд, няма други интересни особености освен Мар-стънския ферибот, който минавал през река Черуел от 1279 г. до 60-те години на XX век. В най-големите си размери, преди израстването на модерните градски предградия, селото било населявано от четиридесет-петдесет домакинства, които обработвали около 600 акра орна земя и притежавали около 200 коня и говеда и около 800 овце. След 1655 г., когато двете големи поляни били заградени за пасище, населението намаляло. По време на Английската гражданска война Марстьн бил окупиран от парламентарните сили, обсадили главната квартира на краля в Оксфорд. През 1643 г. командирът на парламентаристите сър Томас Феър-факс бил настанен със семейство Кроук в Марстьн Менър Хауз, където бил посетен от Оли-вър Кромуел. В селото нямало училище до 1816 г., когато там бил създаден платен пансион за ученици. Началното училище било открито през 1851 г. Единствената благотворителна фондация в енорията била създадена през 1671 г. по волята на Мери Брет, вдовица, която оставила къща и парцел земя на стойност 22 шилинга и 6 пенса, за да се осигури хляб за бедните.

Единственият обитател на енорията, който си спечелил национална слава, била кучката фокстериерка, наречена “Тръмп”, която била купена в селцето Елсфийлд през 1815 г. Новият господар на Тръмп, порядъчният човек, преподобният Джак Ръсел, я използвал, за да открие кучешката порода, която носи неговото име1.

Енорийската църква “Св. Николас” в Марстьн, построена в стила на късната перпендикулярна готика, се описва като “непретенциозна”2. Тя има малка западна кула и парапет с бойници. Оцелели са само малки части от първоначалната постройка. По-голямата част от каменния градеж датира от XV век и е реставрирана през 1883 г. Простата дъбова мебелировка на интериора е предимно елизабетинска или якобинска.

На една дъска в кораба на църквата виси списък на действащото духовенство от около 1210 до 1991 г.. Въпреки интервала между 1529 и 1637 г., когато Марстьн бил обслужван от външни енорийски свещеници, списъкът внушава силно усещане за приемственост. Името на най-ранния документиран свещеник е Осбърт, син на Хиъруорд (около 1210). Джон де Брадли (1349) починал от Черната смърт. Робърт Кийн (1397-8) бил първият свещеник, който използвал фамилно име. Томас Филдар (1529), доминиканец, бил последният католически свещеник преди Реформацията. Джон Алън (1637-85), назначен от архиепископ Лауд, служил в преустроената енория в продължение на четиридесет и осем години. Също толкова служил и неговият наследник от времето на Едуард Джон Хамилтън Мортимър (1904-52).

£

СРЕДНОВЕКОВИЕТО

363

Из цяла Европа десетки хиляди църковни енории оформят мрежа на териториална власт, която често е много по-стара и по-непрекъсната от гражданската власт. Те отговарят пред епископа като противоположност на Короната. В Англия са по-стари от графствата. До голяма степен съвпадат по време със селските общини, където енорийският свещеник бил централна фигура, привличаща към себе си огромно уважение и упражняваща голямо влияние независимо от промените в политическия режим и собствеността на земята. В по-късни времена е създаден енорийският съвет като елемент на местната демокрация и заедно с енорийската политика и енорийския дом е фокус на социалния живот.

Енорийските регистри за раждания, бракосъчетания и смърт, които в Англия се пазят от управлението на Елизабет I, са един от главните извори за генеалогична и демографска информация. Те осигуряват естествен достъп до местната история3.

Енорията преди всичко е крайъгълен камък на подредения живот в европейската провинция. Безспирният тежък труд на селяните в борба със сезоните е надживял крепостничеството, чумите, глада, войните и бедността:

Далеч от подлата борба на лудата тълпа,

Техните разумни желания никога не блуждаят;

Наред със спокойната, уединена долина на живота Те поддържат безшумния ход на своя път4.

През май 1082 г. град Венеция получил грамота за свободите от византийския император, гарантираща свобода на преминаването и освобождаване от данъци и мита из цялата империя на запад от Босфора. На Златния рог за венецианците били запазени три кея. По онова време концесията трябва да е изглеждала разумна цена, която императорът платил заради венецианската помощ в норманските войни на империята. Търговията между Италия и Близкия изток била строго ограничена след мюсюлманските завоевания през VII век, а търговците от Венеция, които били поданици на императора, както и негови съюзници, едва ли са били велика сила. В този случай “Златната була” от 1082 г. се оказала изключително важна. Предоставена в навечерието на кръстоносните походи и повторното отваряне за свободен достъп на Източно Средиземно море, тя превърнала Венецианската лагуна в главен търговски център между Изтока и Запада, родна опорна точка на едно морско богатство, което щяло да съперничи на самия Константинопол. Преди това градът на св. Марко, чиито мощи били донесени в Риалто през 828 г., бил засенчен от близкия остров Торчело. Опустошенията, причинени от маджарите, както и по-ранните нашествия на ломбардите, които били основната причина за изтикване на първите бегълци в лагуната, прекъснали контактите с Германия. След това щяла да разцъфти трансалпийската търговия. С верига от укрепления, търговски спирки и по-късните колонии в Рагуза, Корфу, Коринт, Крит и Кипър, венецианските галери можели да защитават конвоите, превозващи коприна, подправки, сребро и роби, дървен материал, зърно и сол. Република Венеция нямала гладки взаимоотношения с Византия; през 1182 г. всички нейни търговци в Константинопол били избити. Но тя надживяла империята и оцеляла до унищожаването й от Наполеон през 1797 г. [ghetto] [mores]

364