Европа.История

MEDIUM

не на Висби през 1361 г. В тази първа Датска война Лигата била сразена жестоко. Но във втората война от 1368-9 войските превзели Хелзингборд, разрушили Копенхаген и окупирали Пролива. По Договора от Стралсунд (1370) Дания била принудена да се съгласи никой датски крал да не бъде коронясван без одобрението на Лигата и без потвърждението на нейните привилегии. |SUND|

След това бавният упадък на Лигата на Ханзата бил резултат както на икономически, така и на политически фактори. През XV век балтийските херингови ята мистериозно се преместили в Северно море. В същия период центърът на търговска гравитация на северна Европа се премествал към Нидерландия. Ханзата се сблъскала с нарастващи трудности да се наложи срещу агресивните модерни държави като Англия, Прусия и Московското княжество. Закриването на Петерхоф в Новгород през 1494 г. било знаменателно за духа на времето, както и закриването на Стийлярд в Лондон през 1598 г. Ханзата почти не получила подкрепа от раздробената власт в Свещената римска империя. По време на Трийсетгодишната война тя била редуцирана до активното членство на трите града - Лю-бек, Хамбург и Бремен, - които свикали последната си генерална асамблея през 1669 г. От тогава нататък името на Ханзата се свързвало само с независимостта на тези три града, които останали извън Германския митнически съюз от 1889 г. 1

Наследството на Ханзата надживяло дълго нейната смърт. През вековете то създало начин на живот, чиито стабилни добродетели били циментирани във всеки камък от неговите оживени и елегантни градове. Да бъдеш ханзианец, означавало да принадлежиш към една неподражаема, международна цивилизация, базирана върху споделени ценности и приоритети. Големи градове като Хамбург, Данциг (Гданск) или Рига не бяха сполетени от една и съща политическа съдба. Но те са запазили силно чувство за общите си корени. Гражданите на Хамбург все още се гордеят да регистрират колите си под старата общинска формула “НН - Hansestadt Hamburg’. Бременчани си слагат “НВ”, любекчани “HL”, рощокци “HRO”.

Нацистката идеология, естествено, полага големи усилия да си присвои традицията на Ханзата. В една известна германска картина от 1942 г. например средновековен керван от каруци тръгва по Елба от Хамбург сякаш за да завладее Lebensraum за Германия на Изток2. Но това било голямо изопачение. В германската история традицията на Ханзата се откроява в рязък контраст с прусащината, национализма и империализма, които я заместват. В европейската история тя грее като фар за всички, които търсят бъдеще, базирано върху устойчива местна автономия, международно сътрудничество и взаимен просперитет.

20. Никой не може да осъди решение на Светата епархия.

22. Църквата на Рим никога не греши и както е засвидетелствано в Светото писание, т кога не може да сгреши в бъдеще…

23. Никой, който се противопоставя на Църквата в Рим, не може да бъде смятан за ке

толик.

27. Папата може да освобождава васалите на несправедливите от тяхната клетва за вяр ност…25

Ш

СРЕДНОВЕКОВИЕТО

361

На пръв поглед, тъй като папата нямал под своя команда средства да отстоява това, изглежда, че позицията на императора е била посилната. На практика, тъй като много епископи негодували срещу своята зависимост от светските си покровители и тъй като много барони негодували срещу своята зависимост от княза или императора, центробежните сили на феодалния ред работели в полза на папата. В дългосрочен план спорът приключил в задънена улица и с компромис; но не преди, през първия рунд, императорът да изтърпи едно дълбоко унижение.

Предизвикателството на Хилдебранд провокирало ужасен скандал. По заповед на императора епископите от империята отлъчили папата от църквата. Той своевременно отлъчил императора, освобождавайки поданиците му от тяхната зависимост. Германските барони се разбунтували и избрали Рудолф от Швабия за свой “антице-зар”. Хайнрих избрал покаянието. Прекосявайки прохода Мон Сени през зимата с жена си и с детето си, той намерил Хилдебранд в самотния замък Каноса. Там стоял три дни бос в снега, облечен в дрипи, и молил папата за прошка. На четвъртия ден Хилдебранд се омилостивил, а Хайнрих се хвърлил в краката му, крещейки: “Свети Отче, пощади ме!” Но драматизмът от Каноса не постигнал нищо; Хайнрих скоро се върнал към навика си да въвежда в длъжност. След дълга гражданска война в Германия и след второто му отлъчване синодът на имперските епископи се събрал в Бриксен и избрал “антипапа”, Клемент III. И така Западът имал двама папи и двама императори. През 1083-4 г. имперската партия превзела Рим и затворила Хилдебранд в замъка Сан Анджело. Роберт Гюисар ги прогонил със сарацинска армия, която подложила Рим на плячкосване. Хилдебранд умрял в изгнание. Хайнрих умрял през 1106 г., но не и преди втората му жена Аделаиде да отправи публични обвинения срещу него в съюз с Църквата. Договорът от Вормс от 1122 г. обявил примирие в караниците, а папата и императорът получили равно участие при въвеждането в длъжност. [MARSTON]

През 1075 г. град Пиза поискал папско одобрение за своя общински кодекс от закони, consuetudine di mare. Той бил утвърден с имперски указ шест години по-къс-но. Като част от споразумението херцогът на Тоскана се отказал от всякаква юрисдикция в града и се задължил да не обявява нови маркизи в региона без съгласието на папата. По онова време Пиза просто вземала предпазни мерки срещу назрява-щия конфликт между папата и императора; но тя била пионер в един процес, в който водещите градове можели да установят своята общинска независимост. Пиза забогатяла от плячката си в кампаниите срещу сарацините в Сицилия и Сардиния, както личи от мраморното великолепие на нейната катедрала с наклонената епископска кула (около 1089). С времето тя била била покорена от своя морски съперник Генуа и погълната от сухоземния си съсед Флоренция. Но израстването на богати градски общини, затвърдено с конституции, военни сили и гражданска гордост било характеристика на следващите столетия. Във франция Ле Ман, Св. Куентин и Бюве били самоуправляващи се градове до края на XI век. Във Фландрия уставът на св. Омер (1127) отворил пътя за Брюж и Гент. В Северна Германия самоуправлението на Лю-бек (1143) предшествало това на Хамбург (1189). В рамките на тези общини започнали да се оформят търговски асоциации и занаятчийски гилдии.

362