Европа.История

MEDIUM

ду християнството и исляма, отравяйки взаимоотношенията, в които западняците се оказали в ролята на агресори и на губещи. Накратко, кръстоносните походи дискре-; дитирапи християнството.

Военните ордени, особено Хоспиталиерите и Темплиерите, били централна тема в дебата за етиката на кръстоносците. “Рицарите от Ордена на Хоспиталиерите на св. Йоан от Йерусалим” бил създаден през 1099 г. след Първия кръстоносен поход. Той включвал военни, медицински и духовни братя. След падането на Акра те избягали в Кипър, управлявали Родос (1309-1522) и по-късно - Малта (1530-1801). Орденът на Бедните рицари на Христа и Соломоновия храм бил създаден през 1118 г. с цел да защити поклонниците по пътя към Йерусалим. Те обаче разнообразили дейността си с банково дело и недвижимо имущество и натрупали огромни богатства от имоти ] из целия християнски свят. През 1312 г. били забранени по фалшиви обвинения в ма-I гия, содомия и ерес, отправени срещу тях от краля на Франция. Тяхната емблема, два-1 ма рицари, яхнали един кон, ни връща назад към първия Магистър, Хюго де Пейен, ] който бил толкова беден, че споделял коня си с един свой приятел. Странна била склон- ] ността на средновековното съзнание да помири монашеските обети с войнската служ-1 ба. Хоспиталиерите и темплиерите били международни организации с щабове във всички страни на запад. Тевтонските рицари, противоположно, още в ранния си стадий | били отклонени към Балтийско море (виж по-долу). Военните ордени на Сантяго, Ка- | латрава и Алкантара не действали извън Испания.

Двукратното завоюване на Константинопол през 1203-4 г. илюстрира добре съм- ] нителните добродетели на кръстоносното движение. Армията от Четвъртия Кръстено- ] сен поход, която се събрала във Венеция, скоро станала жертва на кроежите на зае-1 таряващия дож Енрико Дандоло и на германския крал Филип от Швабия, който бил 1 женен за Ирина от Византия. Дожът видял своя шанс да увеличи владенията на Републиката в Близкия изток; кралят видял своя шанс да възстанови изпратения си в заточение племенник на византийския трон. И така, в замяна на това, че можели да наемат флот, кръстоносците трябвало да се съгласят да споделят плячката си с венецианците и да подкрепят възстановяването на трона на Алексий IV. Освен това, когато не успели да платят за своите кораби, те били задължени да завладеят унгарското ] пристанище Зара в Далмация по пътя си. През юли 1203 г. преминали през Дарданелите, без да срещнат съпротива, и щурмували стените откъм морето. Но дворцовата революция в Константинопол, при която Алексий IV бил удушен, ги лишила от тяхната победа; и през април те трябвало да повторят упражнението. Този път градът на Кон- ] стантин бил опустошен напълно, църквите били ограбени, гражданите - изклани, иконите - изпочупени. Бапдуин, граф на Фландрия, бил коронясан като василевс в “Св. София” от венецианския патриарх. Империята била разделена на венециански колонии и латински феодални владения. В този момент, през април 1205 г., в Адрианопол армията на кръстоносците била унищожена от българите и никога не стигнали дори на хиляда мили от Йерусалим. Кръстоносците извършили “Голямото предателство1‘33.

Четвъртият кръстоносен поход оставил две римски империи на изток; Латинската “Империя на проливите” в Константинопол и византийските останки, управлявани от Никея в Мала Азия. Първата оцеляла шестдесет години, докато през 1261 г. при едно временно отсъствие на венецианския флот Византия възстановила позициите си.

В дългосрочен план Венеция била единственият печеливш.

А I

СРЕДНОВЕКОВИЕТО

379

Въпреки това фиаското на Четвъртия кръстоносен поход съвпаднало с онова, което мнозина смятат за апогей на Латинската църква - папството на Инокентий III (1198-1216). Роден като Лотарио д’Анагни, Инокентий стигнал най-близо до идеала да подчини всички владетели на теократичното управление. В Германия той успял да короняса един от имперските претенденти, а после да го детронира. Във франция отказал да одобри брачните комбинации на Филип Август и след като отлъчил страната от Църквата, по-късно принудил краля да възстанови своята кралица след двадесетгодишна раздяла. В Англия, след още една продължителна борба с крал Джон, той отново изковал отлъчване и принудил краля да се подчини. Англия се присъединила към Арагон, Сицилия, Дания и дори към България като васал на Светия престол. XII Общ събор на църквата, който бил свикан в папската катедрала Латеран през ноември 1215 г., събрал 1500 прелати от целия християнски свят, които кротко приели предложенията на папата.

В действителност Латинската църква била много по-влиятелна във висшата политика, отколкото в живота на обикновените мъже и жени. Йерархията често нямала никаква връзка с хората. Ересите, връщането към езичеството, фантастичните суеверия и силното негодувание срещу богатствата на Църквата се срещали често. За да се пребори с кризата, Инокентий III дал благословията си на два нови ордена от братя, изхранващи се с просия, които щели да водят живот за пример в служба на обществото сред масите. Орденът на проповедниците (ОП), Черните монаси или Доминиканците, бил основан от кастилеца св. Доминик Гусман (1170-1221), който фиксирал техните правила в две общи Харти през 1220-1 г. От тогава те се посветили специално на евангелизацията и науката. Орденът на младшите монаси (OFM), Малцинствата, или Сивите монаси, бил основан от св. франциск от Асизи (около 1181-1226) и получил папската си грамота през 1223 r.* От тогава те се посветили специално на моралната проповед. Както доминиканците, така и францисканците приемали и мъже, и жени и се заклевали да зачитат общата и индивидуапната собственост. Когато по-нататъшното им развитие било прекратено през 1274 г., към тях се присъединили и други просещи монаси и монахини като Бедните кларити, кармелитите или Белите монаси и Остинските монаси. За разлика от монасите, чието благочестие понякога било съмнително, “веселият монах” бил толкова популярен сред обикновените граждани, колкото непопулярен сред висшето духовенство.

Св. франциск несъмнено е най-тачената фигура на средновековното християнство. Роден като син на богат търговец от Асизи в Умбрия, разменил дрехите си с дрехите на един просяк и се отказал от наследството си. Той бил “съпругът на госпожа Бедност”. Известно време живял като отшелник в пещера над Асизи, но през 1219 г. придружил една експедиция от кръстоносци до Египет. Имал по-голямо директно влияние при основаването на Бедните клариси, отколкото на францисканците. През 1224 r., когато се молел на връх Верна, тялото му било щамповано със Stigmata - белези, съответстващи на раните на разпънатия Христос. Легендарната му способност да общува с природата е пренесена в неговия “Химн за Слънцето” и в по-късната Fioretti (Малките цветя на св. франциск и неговите другари). Той бил автор на химни и молитви, които стигали до сърцето на християнското общество:

* Вторият орден е по-известен о името на основателя си - Орден на монасите францисканци - 5. пр.

380