Европа.История

SARAJEVO

Който лежи буден в Сараево, чува гласовете на сараевската нощ. Часовникът на католическата катедрала удря часа с тежка увереност: 2 през нощта. Минава повече от минута — седемдесет и пет секунди, за да бъдем точни — и чак тогава православната църква звъни за своя 2 часа. Миг по-късно часовникът на кулата в Бейската джамия удря часа с дрезгав, далечен глас; и той удря 11, призрачния турски час. Евреите нямат часовник, така че Бог знае колко часа е за тях… това разделение поддържа бдителността и разделя тези спящи народи, които се будят, радват се, скърбят, празнуват и постят по четири различни календара…

Босна е страна на омраза и страх. И фаталната характеристика е тази, че босненецът не забелязва омразата, която живее вътре, отдръпва се, когато трябва да я анализира — и мрази всеки, който се опитва да го направи. Но тук има повече хора, готови в пристъп на подсъзнателна омраза да убиват и да бъдат убивани, отколкото в много по-големи земи… Това е омраза, която действа като независима сила: омраза като рак, поглъщащ всичко около себе си.

И по странен контраст, може също да се каже, че има малко страни с такава твърда вяра, с толкова много нежност, с такава вярност и неизразима набожност. Но в потайни дълбини се крият цели урагани от потиснати и съзряващи омрази, очакващи своя час. Връзката между твоите любови и твоята омраза е същата като между твоите високи планини и невидимите геологически пластове под тях. Ти си осъден да живееш върху дълбоки пластове от експлозиви, които се подпалват от време на време от самите искри на твоите любови.

В страни като Босна самата добродетел понякога говори и действа чрез омразата. Онези, които наистина вярват и обичат, изпитват смъртна омраза към онези, които не вярват и не обичат или които вярват и обичат различно. (Най-злите и зловещи лица могат да се срещнат в най-големи множества на местата за поклонение — в манастирите и в убежищата на дервишите.)

По всеки повод ще ти кажат: ОБИЧАЙ БРАТА СИ, МАКАР ЧЕ НЕГОВАТА РЕЛИГИЯ Е ДРУГА, ЗАЩОТО НЕ КРЪСТЪТ БЕЛЕЖИ СЛАВЯНИТЕ; УВАЖАВАЙ ПЪТИЩАТА НА ДРУГИТЕ И СЕ ГОРДЕЙ СЪС СВОЯ. Но тук има много фалшива вежливост от незапомнени времена. Под прикритието на тези максими старите инстинкти и Каиновите планове могат само да дремят. Те ще продължат да живеят, докато основите на материалния и духовния живот не се променят напълно. А кога ще дойде това време и кой ще има сили да прокара това?

В един разказ на Мопасан има дионисиевско описание на пролетта, което свършва със забележката, че в такива дни трябва да има предупреждения на всеки ъгъл: ГРАЖДАНИ! ТОВА Е ПРОЛЕТ - ПАЗЕТЕ СЕ ОТ ЛЮБОВТА!

Може би в Босна хората също трябва да бъдат предупреждавани…1

Тези абзаци се съдържат в една работа, класифицирана като белетристика. Те са запечатали въображаемите размишления на един емигрант, напуснал Босна през 1920 г. Били съчинени през 1946 г. от Иво Андрич (1892-1975), дете от Травник, студент от Загреб, Виена и Краков, някога затворник на Хабсбургите, югославски дипломат преди войната и Нобелов лауреат.

Дали това наистина е белетристика? “По-голямата част от [работата на Андрич] се развива в босненска среда, обяснява неговият редактор, и силно зависи от тази обстановка.

984