Европа.История

MEDIUM

вереник в младостта си, той получил Сицилия от папата и бил издигнат до глава на 1 империята чак след двадесет години война между бароните в Германия, в която па-1 пата се опълчил срещу предишния титуляр и папски клиент - Отон от Брунзуик. Той I не участвал в съдбоносната битка при Бувен във Фландрия, когато французите раз-1 били антипапската коалиция на Отон. Било ирония на политическата въртележка, че | тогава Папството се опълчило против него. През 1235 г. той възстановил реда в Германия със сила, заточавайки големия си син Хайнрих в полза на по-малкия Конрад. ] През 1236-7 г. победил ломбардските градове при Кортенуова и дефилирал през Кре- ] мона с парад от слонове. През 1241 г., след като потопил папския флот край Генуа, 1 той взел за заложници група враждебно настроени архиепископи и игумени. Но през 1248 г., след неуспешната обсада на Парма, изгубил своя харем. Изглежда, никоя земна сила не можела да обуздае партизанската омраза на Гвелфите и Гибелините.

След смъртта на Фридрих неговият син Конрад IV (упр. 1250-4) и неговият внук, Конрадин (поч. 1268) не успели да наложат наследствеността на Хохенщауфен и империята отново била осакатена от продължително междуцарствие (1254-73). Папство-1 то своевременно възстановило своето върховенство в Сицилия, която била предаде-1 на на френските Ангевини. Папите, символични победители, били поставени под още посилна зависимост от Франция. При управлението на Григорий X (Тебапдо Вискон- : ти, 1271-6) били финализирани споразуменията за бърз и ефективен избор на папа. [CONCLAVE]

Именно франция спечелила от бедите в империята. През XI век кралете от династията Капет били господари само на един мъничък кралски домен в Ил дьо Франс около Париж; навсякъде другаде прерогативите на кралската власт в действителност били изоставени на съставните феодални владения. Но от Луи VI (упр. 1108-37) нататък серия от дълголетни монарси увеличили много значението на франция. В това начинание те били подпомогнати от забележителния демографски бум, особено в северните провинции, от нарастването на проспериращите общини и от важните териториални придобивки, особено в Миди*. Луи VII (упр. 1137-80) бил достатъчно силен, за да поведе цялото благородническо съсловие на Втория кръстоносен поход, а по-късно да остави кралството си в мир по време на частните си поклонения до Компостела и Кентьрбъри. След като се развел със своята кралица, Елеонора от Аквитания, която своевременно се омъжила за неговия васал, Хенри II от Англия, той бил унижен да наблюдава разцвета на конкурентното кралство на Плантагенетите, простиращо се от шотландските граници до Пиренеите. Но кризата преминала; и Капетите щели да възстановят своето върховенство. (Виж Приложение III, стр. 1250.) [gothic]

През този период френските и английските дела останали близко свързани. Ан-гевинската династия, или династията Плантагенет, се появила чрез англо-норманския брак на внучката на Уилям Завоевателя, Матилда, с Джефри Плантагенет, граф на Ан-жу. Техният син Хенри II (упр. 1154-89) сложил край на преобладаващата анархия в царството на Стефан и останал достатъчно дълго заедно със своята кралица, Елеонора, за да създаде потомство от монарси, които щели да се задържат на английския трон до 1399 г. Неговото управление било белязано от юридическа реформа, от английското нахлуване в Ирландия, от непрестанните пътувания до всички точки между Hop-

* Южна франция - 5. пр.

СРЕДНОВЕКОВИЕТО

373

тъмбърленд и Гаскония и от конфликта между Църквата и Държавата, стигнал до своята кулминация с убийството на архиепископ Бекет (1170). Най-големият му оцелял син Ричард Лъвското сърце (упр. 1189-99) бил напълно погълнат от кръстоносните походи. Братът на Ричард, Джон Безземни (упр. 1199-1216), изгубил доверието на своите поданици заради непрекъснатата си тирания, изгубил херцогство Нормандия след поражението си в битката при Бувен (1214) и изгубил инициативата в английската политика чрез отстъпките в Magna Carta (1215). Синът на Джон, Хенри III (упр. 1216-72) се задържал дълго и бил запратен от Данте в “затвора за безплодните души”. (Виж Приложение III, стр. 1258)

Тези ранни десетилетия на Плантагенет станали свидетели и на първите английски нахлувания в Ирландия. Група от англонормански авантюристи, водени от Ричард Силният лък, граф на Пемброук, скроила заговор да подкрепи сваления крал на Лейнстър. Техните рицари с ризници постигнали такъв напредък след десанта си в Уексфорд през 1169 г., че Хенри II се почувствал задължен да ги последва и да получи общата почит на водещите ирландски крале. От тогава нататък англичаните никога не си тръгнали. Джон Безземни получил титлата Dominus Hiberniae, “Господар на Ирландия”, още докато баща му бил жив. През 1210 г. той създал истинска английска колония в Дъблин, образувайки група от английски графства, управлявани по английските закони и от английски върховни съдии. При управлението на Хенри III били направени първите дискриминационни постъпки за юридическо разделяне на новодошлите от местните, за да могат ирландците да бъдат отстранени от властовите постове.

Елеонора от Аквитания (1122-1204) била може би най-изтъкнатата личност от тази епоха. Тя оставила следа не само като жена със забележителен дух, но и като политически и културен покровител с огромно влияние. Тя била неотстьпчива наследница на голямо херцогство. Омъжила се на 15 години, трябвало да бъде върната под арест от Втория кръстоносен поход заради неподчинение на съпруга си - краля. Развела се на 28 години и се омъжила отново след два месеца, след като подготвила династичния преврат на столетието. Когато наближила петдесетте, се разделила с втория си съпруг заради неговата връзка с феър Розамунд от Годстоу и се върнала да управлява мирно в родния си Поатие. Доживяла да види един император, трима крале на Англия, крале на Йерусалим и Кастиля, херцог на Бретон и още една кралица на франция, всички те - нейни деца и внуци. В Поатие начело на група свои съмиш-ленички станала Кралицата на трубадурите:

Domna vostre sul е serai,

Del vostre servizi garnitz.

Vostr’om sui juratz e plevitz,

E vostre m’era des abans.

E vos etz lo meus jois primers,

E si seretz vos lo derrevs,

Tan corn la vida m’er durans.

(Госпожо, аз съм твой и твой ще бъда,/Кълна се да ти служа постоянно./Това е клетвата за вярност/Която ти дадох толкова отдавна./Защото първата ми радост бе изцяло в теб,/Там ще намеря и последната,/Докато продължи животът.)27

374