PENINSULA
дкционннят европейски модел за смесено земеделско и животновъдно фермерство, както и разнообразната хранителна диета от зърнени храни, зеленчуци и месо.
При производството на хляб протеините в пшеницата притежават уникалното свойство да образуват глутен, когато се смесят с вода, за да се приготви тесто. На свой ред глу-тенът задържа въглеродния двуокис, който се излъчва при ферментацията на маята. Крайният резултат е пшеничен хляб, който е по-лек, по-фин и по-лесен за храносмилане от всичките си конкуренти5. “Насъщния хляб дай ни и днес” е чувство, което европейската цивилизация може да сподели с някои от своите съседи от Близкия изток, но не и с индийците, китайците, аптеките или инките.
тират осемдесет сини камъка, всеки с тегло над петдесет тона, от далечните планини Пресли в Южен Уелс и да ги издигнат с такава прецизност, че на изпълнените с благоговение наблюдатели те им приличат на части от някакъв слънчев компютър16. Разбира се, издяланите в Стоунхендж брадви и ками, които приличат на предметите, открити в гробовете-шахти в Микена, отново пораждат спекулации за директни контакти със Средиземноморието.
Международната търговия, особено с минерали, е една от най-важните характеристики на Европа от бронзовата епоха. Минералните ресурси на Полуострова били богати и разнообразни, но тяхното разпределение било неравномерно; и така, в отговор на този дисбаланс се появила широко разклонена мрежа от търговски маршрути. Солта се търсела от най-ранни времена - или чрез разкопаване на каменна сол, или чрез изпаряване на солена вода от крайбрежните солници. Големи планини с каменна сол се срещат в естествен вид на няколко места - от Кардона в Каталония до Залцкамергут в Австрия или Виеличка в Полша. Примитивните солници, или за/отае били разположени край горещите южни брегове от Рона до Днепър. Започват да действат постоянни “пътища на солта”. Най-известен сред тях е древната Виа Са-лария, която свързвала Рим със солниците по Адриатическото крайбрежие. Кехлибарът, който може да се намери както по западните брегове на Ютландия, така и по Балтийското крайбрежие на изток от Висла, бил високо ценен като бижу. Древният “път на кехлибара’ слизал надолу по долината на Одер, през Моравския пролом до Дунав и над прохода Бренер до Адриатическо море. Обсидианът и лапис лазули също се търсели много. Медта и калаят били главните продукти. Медта най-напред идвала от Кипър - откъдето идва и името на острова, - а по-кьсно от Доломитските планини и преди всичко от Карпатите. Карпатската мед намерила пътя си на север към Скандинавия много рано, а по-късно била изпращана на юг, към Егейско море. Калаят. който древните не винаги различавали от оловото, бил носен от далечния Корнуел. Търсенето на мед и калай, изглежда, е стимулирало трансконтинентапните контакти по-ефикасно, отколкото последвалото търсене на желязо, което се е намирало много по-лесно.
Специфичната известност на тези райони нараснала поради факта, че там в непосредствена близост било възможно да се намерят няколко от желаните основни търговски стоки. Един такъв район бил Залцкамергут (Норикум), където солните планини на Ишъл и Халщат се намират близо до металните мини на Нориае. Друг такъв район се намира в околностите на Краков, където среброто, оловото, желязо-
ОКОЛНА СРЕДА И ПРЕДИСТОРИЯ
99