Европа.История

PENINSULA

Околна среда и предистория

Съществува явен детерминизъм в много описания на историята на европейската околна среда. Много европейци възприемат, че техният “континент” е великолепно надарен и поради това е предопределен от Природата за световно превъзходство. И много са си представяли, че добрата съдба на Европа някак си ще продължи вечно. “Империята на климата, пише Монтескьо през 1748 г., е първата от всички империи”; и продължава, за да покаже, че европейският климат няма равен на себе си. За Монтескьо, както и за много от авторите след него, Европа е синоним на Прогрес’.

Съществува и голяма национапна ограниченост. Дори основателят на географията, великият Пол Видал де ла Блаш (1845-1918), един от интелектуалните праотци на школата Annales, не успява да надрасне галския шовинизъм. Географията на франция, набляга той, е маркирана от основния тон на разнообразието. “Срещу различията, които я нападат, пише той, франция изправя своята force d’assimilation, своята сила за асимилация. Тя трансформира всичко, което получава.” В Британия, точно обратното, и тук той цитира своите хумористични стихове за това “жалко, малко островче,/ с няколко акра земя и отвратително време”. Сто години по-късно се вижда, че Фернан Бродел постъпва по същия начин2. Разнообразието, разбира се, е характерно за великолепната френска природа. Но то не е френски монопол; то е характерно за Европа като цяло.

Всъщност полуостров Европа изобщо не е истински “континент”; той не е самостоятелна земна маса. При около 10 милиона квадратни километра (3,6 милиона квадратни мили) по размери той е по-малък от една четвърт от размерите на Азия, една трета от Африка, една втора от всяка от двете Америки. Съвременните географи го класифицират, също като Индия, като субконтинент от Евразия: “нос на стария континент, западна добавка на Азия”. Дори и така е невъзможно да се отрече, че Европа е надарена с огромно разнообразие от физически характеристики. Европейските земни форми, климат, геология и фауна се комбинират, за да създадат една великолепна околна среда, която е от съществена важност за развитието на Европа.

70

Карта 4. Европа: Физически региони

Европейските земни форми не приличат на земните форми на никой друг континент или субконтинент. Низините на север и юг са били наводнени от океана, за да оформят два паралелни морски залива, проникнали дълбоко във вътрешността. Коридорът Северно-Балтийско море на север се простира на 1500 мили (2500 км) от Атлантика до Русия. Системата Средиземно-Черно море на изток се простира на около 2400 мили (4000 км) от Гибралтар до Кавказ. В тези безспорни морета се намира огромен комплекс от по-малки заливи и огромно множество от острови. В резултат на това съотношението на брегова линия към земен масив е изключително високо;

ОКОЛНА СРЕДА И ПРЕДИСТОРИЯ

71

37 000 километра, или повече от 23 000 мили, европейската брегова линия почти достига дължината на екватора. За ранния човек това вероятно е било важна мярка за достъпност.

Нещо повече, тъй като бреговете на Полуострова се намират в умерената географска ширина на западния край на Евразия, там се наблюдава благоприятен климат. Преобладаващите океански ветрове духат на запад; а именно западните брегове на големите континенти са най-облагодетелствани от умерения приток на морски въздух. Но все пак много малко други западни континентални брегове наистина могат да се възползват от това предимство. Другаде, ако западният бряг не е блокиран от високи върхове или студени течения, той е опасан от пустини като Сахара, Калахари или Атакама.

Поради това климатът в Европа е необичайно умерен за тази географска ширина. Общо казано, под влиянието на Гълфстрийма климатът в Северна Европа е мек и влажен; Южна Европа е сравнително топла, суха и слънчева. Централна и Източна Европа се радват на характеристиките на един истински континентален климат с ясни, студени зими и палещо горещи лета. Но навсякъде времето е променливо. Даже в Европейска Русия, където разликата между ниските температури през януари и температурите през юли може да достигне до 45 градуса по Целзий, колебанията са само наполовина от тези в Сибир. Най-влажният район в Европа е Западна Норвегия със средни годишни валежи от 3500 мм (138 инча) за година. Най-сухият район е около Каспийско море с по-малко от 250 мм (9 инча) годишно. Най-студеното място е Воркута с януарски студове от - 20 градуса по Целзий; най-горещото се оспорва между Севиля и Астрахан, като и в двете средните юлски температури са 29 градуса по Целзий. Тези крайности не могат да се сравнят с техните съответствия в Азия, Африка и в двете Америки.

Европейският температурен климат отговаря на изискванията на примитивното земеделие. По-голямата част от Полуострова се простира в една естествена зона от лесни за култивиране тревни площи. Имало е изобилна горска растителност, която е осигурявала гориво и подслон. Планинските пасища често са се оказвали в съседство с плодородни долини. На запад и на юг добитъкът можел да зимува на открито. Местните условия често насърчавали специални приспособявания. Дългата брегова линия, комбинирана с широкия континентален шелф, е дарявала рибарите с богат улов. Откритите поля, особено в басейна на река Дунав, са запазили номадс-кото отглеждане на коне от евразийските степи. В Алпите - които са получили името си от високите пасища над нивото на горите - от много рано се практикува преселването в търсене на нови пасища.

Европейският климат вероятно е причината за преобладаващия цвят на кожата на своето население. Умерените нива на слънчева светлина, а оттам и на ултравиолетова радиация, означават умерени нива на пигментация, закодирана в генетичния басейн на Полуострова. Несъмнено в историческите времена белите лица са доминирали в северните региони заедно с русата или златиста коса и сините очи. Голяма част от европейците и техните наследници могат да бъдат разпознати лесно по външния им вид.

Доскоро, разбира се, беше невъзможно да се взема предвид нещо друго освен повърхностните расови фактори. Анализът на кръвните групи, телесната тъкан и

72