Европа.История

DYNAMO

ни както към бедните и грешните души от новите индустриални градове, така и към езичниците от далечните континенти. Особено в протестантските страни Църквите осигурявали степен на социално лидерство и социапна дисциплина, която не била позната преди. Възрожденските движения като Германския пиетизъм или Английския ме-тодизъм сега обхванали цели райони, цели обществени сектори. В други страни, като Ирландия или части от Полша, народната набожност започнала да се свързва с националната съпротива. Навсякъде се наблюдавало голямо съживяване на религиозното изкуство, често вдъхновено и повлияно от средновековните модели. То намерило израз във вълната от строежи на готически църкви, в съчиняването на химни, в религиозно насочените движения в изкуството като прерафаелитите в Англия или на-заряните в Германия и в огромния обем на създадената по това време църковна музика. Според К. ф. Шинкел (1781-1841), неоготическия архитект, “Самото изкуство е религия”. Композиторите от Берлиоз до Франк работели, за да задоволят изискванията за нови постановки на Месата, [missa]

Римокатолическата църква в никакъв случай не останала незасегната от промените, въпреки че нейната неохота да се движи в крак с времето била очевидна. Сърцевината на католицизма, Испания, Италия, Австрия, Полша и Южна Германия, останала не толкова директно засегната от индустриализацията и модернизацията. Нещо повече, висшите ешелони на католическата йерархия били разтърсени до корен от събитията през революционната епоха и били замръзнали на своите ултраконсервативни становища, от които не започнали да се отърсват чак до 60-те години на XX век. Ватиканът все повече се плашел от продължителните ариергардни сражения, които се водели в Италия за Папската държава и които били потушени през 1870 г. Ултрамонтанството се върнало на мода не без помощта на натиска, приложен от подредените в боен ред френски епископи и от Йезуитския орден, възстановен през 1814

Г. [BERNADETTE]

При Пий IX (упр. 1846-78), когото Метерних първоначално взел погрешно за либерал, били приети догми, които надминавали претенциите и на най-настоятелните средновековни папи. През 1854 г. била провъзгласена доктрината за Непорочното зачатие на Девата. През 1864 г. папското писмо Quanta Cura защитило превъзходството на Църквата над всички форми на гражданска власт, докато Прегледът провъзгласил необикновен списък с “модерни заблуди”, включващ всичко - от гражданския брак до религиозната толерантност. През 1870 г., чрез доктриналната конституция Pastor Aeternus, приета от Общия Ватикански събор, догмата за папската непогрешимост била въведена в проблемите на вярата и морала. Тези позиции били толкова крайни, че Папството изгубило уважение както в Църквата, така и извън нея. В Германия бил провокиран един голям конфликт, Kulturkampf ,и много швейцарски, германски и холандски духовници се откъснали от старата Католическа църква. Пий IX починал във Ватиканския дворец, лишен от цялата си светска власт, протестирайки, че бил “морален затворник”. Неговите верни слуги, йезуитите, били прогонени от Германия през 1872 г., а от франция - през 1880 г. [syllabus]

При Лъв XIII (упр. 1878-1903), Папата на мира, Църквата се приближила много повече до модерното мислене по политическите и особено по социалните въпроси. Папското писмо Libertas (1888) се опитвало да утвърди позитивните аспекти на либерализма, демокрацията и свободата на съзнанието. Друго, Rerum Novarum (1891), пое-

ЮЗИНАТА НА СВЕТА

805