Европа.История

PENINSULA

ропейски форми на запад. Но келтските езици са запазили елементи от броенето на База-5, База-10 и особено на База-20. Съвременният уелски, също като санскрит, използва десетични единици от 1 до 10; но в числата от 11 до 19 той използва думи, близки по структура на римските цифри. Шестнадесет е ип ar bymtheg, или “едно върху пет и десет” (XVI); а деветнадесет е pedwar ar bymtheg, или “четири върху пет и десет”. Над деветнадесет започва броенето на База-20. Ugain е базата, a deugain (40), trigain (60) и pedwar gain (80) са все кратни на двадесет. Тридесет, седемдесет и деветдесет са изразени с “десет върху”, кратно на двадесет. Петдесет, hanner cant, означава “половината от сто”.

Уелски Латински Санскрит

11 un ar ddeg XI undecim ekadasa

20 ugain XX viginti vimsaii

30 deg ar hugain XXX triginta trimsati

40 deugain XL quadraginta katvarimsati

50 hanner cant L quinquaginta pankasati

60 trigain , LX sexaginta shashti

70 deg â thrigain LXX septuaginta septati

80 pedwar ugain LXXX octoginta ashiti

90 deg â pedwar hugain XC nonaginta navati

100 cant C centum sata

000 mil M mille dasasatajsa-hasra

Броенето на База-20, което започва с използването на пръстите на краката заедно с пръстите на ръцете, е запазено в английската дума “score” *, която е извлечена от белега, изрязан в показалките за броене. То също така рефлектира във френското quatre-vingt, означаващо “четири пъти по двадесет”, което вероятно е останка от келтския галски.

Поради това по всяка вероятност ранните народи в Европа са броели на двойки, петици, десетици, дузини или двадесетици, според това как им е било удобно. В един момент те трябва да са се запознали и с вавилонската система на База-60, която е била възприета при броенето на минутите и секундите. Има малко причини да се приеме, че индоевропейците, най-общо, или Дългоносият народ, в частност, са приели десетичната система от самото начало.

Всъщност Европа е трябвало да почака до Х1П век след Хр., преди числата на База-10 да бъдат въведени широко. Ключовата стъпка, използването на 0 за “нула”, най-напред е била направена в Индия. От там десетичната система си проправя път в мюсюлманския свят и през Арабска Испания - в християнския свят. В продължение на няколко века тя се използва заедно с по-тромавите римски цифри, които дори не могат да се използват за събиране или умножение. Когато тя най-накрая триумфирала, много европейци не разбрали, че техните числа изобщо не са европейски3. (Виж Приложение III, с. 1248.)

* Двадесет - Б. пр

ОКОЛНА СРЕДА И ПРЕДИСТОРИЯ

103

лия), Ел Агар (Испания), Лойбинген, Букау и Адлерберг (Германия), Унетице край Прага в Чехословакия и край Отомани в Румъния.

През последната четвърт от второто хилядолетие, около 1200 г. пр. Хр., Европа от бронзовата епоха претърпяла необясним упадък, от който никога не успяла да се възстанови. Археолозите пишат за “сгромолясване на главните системи”. Търговията била разбита; градовете били изоставени; политическите структури се разпаднали. Вълни от нашественици се нахвърлили върху останките. Крит, едва устоял на серия от ужасни природни катастрофи, най-накрая паднал под ударите на микенските гърци, преди самата Микена да бъде унищожена. В продължение на един век много установени центрове потънали в забрава. Егейското крайбрежие било опустошено от племената от вътрешността. Хетската империя стигнала до своя край. Самият Египет бил обсаден от неидентифицирани “морски народи”. Хората от полята с урните оцелели в Централна Европа, предавайки се отново на една пасивна епоха, която свършила с пристигането на келтите. Гърция била захвърлена в своята архаична Тъмна епоха, която разделила легендарната ера на троянските войни от документираната история на по-късните градове-държави.

Желязната епоха въвежда предисторията в сфера от истински исторически извори. Обикновено се смята, че началото на изработката на железни предмети е положено от хетите в Мала Азия. Камата с позлатена дръжка и желязно острие, изровена от царските гробници край Алака Хюик, може би е от третото хилядолетие пр. Хр. От там използването на желязото се разпространило най-напред в Египет, около 1200 г. пр. Хр., към крайбрежието на Егейско море, около 1000 г. пр. Хр., и към басейна на Дунав, около 750 г. пр. Хр. [тонищ

На същинския Полуостров предисторическата желязна епоха обикновено се разделя на два последователни периода - този от Халщат (около 750 - 400 г. пр. Хр.) и от Ла Тен (около 400 - 50). Халщат, обект в Запцкамергут, проучен за пръв път през 1846 г., дава името си на период и култура, която смесва традициите на Бившия народ от полята с урните със свежите влияния, идващи от Изтока. Ла Тен, обект на езерото Нюшател в Швейцария, открит през 1858 г., дава името си на втори период, през който обработката на желязо достига много високо ниво на компетентност. Дългите мечове, красиво изработени от твърда желязна сърцевина и по-мек железен режещ ръб, който бил наточен страховито, били официален знак за принадлежност към обществото на войните, които живеели в големите фортове по хълмовете. Тези хора познавали грънчарското колело, колесниците, теглени от коне, сеченето на монети и високо стилизираните художествени форми, които комбинирали родното, средиземноморското и дори някои номадски елементи. Край Рудки, в планините на Светия кръст край Краков в Южна Полша, те оставили следи от най-развитата обработка на желязо в предисторическа Европа. Те били активни търговци, а от гробниците на техните принцове са изкопани келтски бижута, етруски вази, гръцки амфори и римски предмети. Не без противоречия те бяха идентифицирани с келтите, “първата велика нация на север от Алпите, чието име знаем”. Освен самата Ла Тен важни обекти са открити край Ентремон в Прованс, край Алезия в Бургундия и край Виланова в Емилия.

С появата на келтите европейската предистория достига до най-възловия от всички свои проблеми - сравняването на материалните култури, дефинирани от археолозите, с етническото и лингвистичното групиране, познато от други източници.

104