Европа.История

Avant dixhuit incompetant eage

(Преди осемнайсет години на възраст, непълнолетен)

De l’aute près plus bas sera l’accord.

(Още по-млад от другия ще бъде сгоден.)2

В същата година най-малкият брат, по-късно Шарл IX, на 11 години бил сгоден за австрийска принцеса.

Този посмъртен успех затвърдил репутацията на пророчествата за всички времена. Те били препечатвани безкрайно и прилагани към почти всяко ново събитие, от подводниците и междуконтиненталните балистични ракети до смъртта на братя Кенеди и хората на Луната. Нострадамус правилно назовал фамилията на семейство Саулче, където Луи XVI отседнал по време на бягството си към Варен. Убедил както Наполеон, така и Хитлер, който фигурира като “Хистер”, че тяхната кариера е предвидена в звездите. Катрените са чуд-но подсказващи и неясни и могат да бъдат нагодени към всякакви обстоятелства. Но много стигат прекалено близо:

Quand la licture du tourbillon versée (Когато сметта ce обърне от вихрушката)

Et seront faces de leurs manteaux couvers (И лицата ще бъдат покрити с маски)

La République pars gens nouveaux vexée (Републиката ще бъде смутена от нови хора.)

Lors blancs et rouges jugeront à l’envers.

(В това време Белите и Червените ще управляват наопаки.)3

През 1792 г. Републиката наистина пристигнала във Франция, а Червените наистина преобърнали Белите.

И като кратко описание на живота през XX век следващото е обезпокоително:

Les fléaux passées diminue le monde.

(Чумите угаснали, светът става по-малък.)

Long temps la paix terres inhabitées:

(За дълго време има мир в празни земи.)

Seur marchera par ciel, terre, mer et onde;

(Хората ще вървят сигурно по въздух, суша, море, вълни.)

Puis de nouveau les guerres suscitées.

(После отново войни ще бъдат подбудени.)4

като изгубило опорната си точка на Континента, Кралство Англия обърнало своята енергия към делата на непосредствените си съседи и към презокеанските си дела. Типична за епохата съставна държава, състояща се от Англия, Уелс и Ирландия, на нея й липсвало националното сцепление, което Шотландия вече притежавала. Но при Тюдорите то се проявило с голяма сила. Въпреки религиозните конфликти на епохата

РЕНЕСАНСИ И РЕФОРМАЦИИ

561

Хенри VIII (упр. 1509-47) и неговите три деца - Едуард VI (упр. 1547-53), Мария I (упр. 1553-8) и Елизабет I (упр. 1558-1603) - създали Англиканската църква, трайната симбиоза на монархията и Парламента, и Кралския флот. [BARD]

Споартите, които управлявали в Шотландия от 1371 г., приели персоналното обединение на Шотландия и Англия (1603), след като Тюдорите останали без наследници. Те имали много за спечелване. Измамена от своите континентални съюзници, Шотландия живяла в сянката на Англия след кървавото бедствие на флодън фийлд (1513). Англосаксонските връзки били разтърсени лошо от интригите на детронираната Мария, кралица на шотландците (1542-87), която умряла на английски ешафод. Но синът на Мария, Джеймз I и VI (упр. 1567(1603)—1625) наследил трона след общото съгласие за наследството, което убегнало на майка му. Той, неговият син Чарлз I (упр. 1625-49) и неговият внук Чарлз II (упр. 1649(60)-85) управлявали паралелно от Холирууд и от Уайтхол. Джеймз I говорил на своя първи парламент в Уестминстьр за:

Англия и Шотландия сега в… пълнотата на времето обединени… в моята Личност, еднакво наследила и двете Корони, чрез което сега се превръща в един малък Свят в самия себе си, укрепен наоколо с естествен, но възхитителен басейн или ров…

Интеграцията на зависимите държавички не преминавала чак толкова гладко. Уелс, който бил превърнат в графство от Хенри VIII, влязъл безпрекословно в общността под английско управление. Англо-уелската дребна аристокрация била умерено доволна от своя жребий. Но Ирландия, чийто парламент буквално я освободил от английски контрол по време на Войните на Розите, била обуздана трудно. През 1541 г. - след създаването на Англиканската църква и уелските графства през 1534 г. - Хенри VIII се обявил за “крал на Ирландия”. Той трупал неприятности за своите наследници. Политиката на превръщане на ирландските вождове в графове и барони била малко повече от па-лиативна, особено когато ирландските обичаи и език били ограничени. Негодуванието срещу Короната скоро се смесило с негодуванието срещу протестантската Реформация, подхранвайки серия от бунтове. Деветгодишната война, 1592-1601, била водена след Ълстърското въстание на Хю 0’Нийл, граф на Тайрън. Тя приключила сред опустошителните репресии, наложени от лейтенанта на кралица Елизабет, лорд Монжу, който премахнал разграниченията между Пейп и родните земи, премахнал ирландските закони и започнал политика на систематична колонизация*. Благополучното десетилетие на помирение през 30-те години на XVI век при граф Страфърд щяло да бъде последвано от още едно бунтовно десетилетие през 40-те години на XVII век, когато ирландците спечелили от английските проблеми за въвеждане на религиозна толерантност и независим парламент. Ирландия била завоювана жестоко от Кромуел през 1649-51 г. и ефикасно анексирана. (Виж Приложение III, стр. 1285.) [blarney]

Английската сила и просперитет видимо нараствали, не без помощта на океанските й приключения. Новата колония в Ълстър била населена предимно с шотландски презвитарианци, търсещи същото убежище, предложено от английските колонии отвъд Атлантика, във Вирджиния и Нова Англия. Основаването на Мериленд (1632) било

* The English Pale - област от Източна Ирландия под английско владичество след XII век -

Б.пр.

36. Европа

т

562