Европа.История

PHOTO

ЕДИН стар селски двор в Шалон сюр Саон се отличава с това, че е предал своето изображение върху първата фотография на света. Един ден през 1826 г. ЖозефНисе-фор Ниепс успял да улови образа върху калаена плоча след излагане от осем часа. Тринадесет години по-късно партньорът на Ниепс, Луи Дапоре (1789-1851), успял да пусне на пазара фотографска система, която изисквала излагане от тридесет минути върху медни плочки, покрити с чувствителен към светлината сребърен хлорид. Дагеротипът сложил началото на един дълъг процес на еволюция, който довел до популярния фотоапарат, цветния филм, киното, звуковите филми, рентгена, инфрачервената и миниатюрната фотография и, в най-ново време, до електронните видеокамери1.

Влиянието на фотографията върху мира и войната не може да бъде преувеличено, Тя помогнала за разрушаването на raison d’être на изобразителното изкуство, [impression] Трансформирала визуалното съзнание на хората за тях самите и за света около тях. Тя осигурила мощен инструмент, който бил на разположение във всеки клон от науката и комуникациите. Снимките от Кримската война привлекли вниманието на света към реалностите на военния конфликт, точно както семейните портрети революционизирали възприятията на социалния живот. Фотографията внесла и нови измерения в историческата документация. Петдесет години преди звукът да започне да се записва [SOUND], фотографските колекции започнали да натрупват реални образи за всички аспекти от миналото. |auschwitz| Но реализмът на фотографията бил измамен. Изкуството на ретуша в официалната съветска фотография например било прочуто. Сталин премахнал всички следи от присъствието на Троцки от документите; а непривлекателният белег на Горбачов бе отстранен от снимките след 1985 г. Но дори най-честният подбор на произволен ъгъл от страна на фотографа, на моменталната снимка, на светлината, тона, на съчетанието и преди всичко на обекта, оставя толкова скрито, колкото и разкрито. Фотоапаратът, както и историкът, винаги лъже.

тавяне срещу огромните тръстове или Konzernen по американски модел, които доминирали във всеки сектор от икономиката.

Вътрешните пазари били стимулирани силно от нарастването на населението, от по-големия достъп до населените центрове, от разширяващото се охолство и от създаването на напълно нови видове търсене. След многото нови индустрии най-важна била химическата, която израснала от разделянето на веществата от анилиновата боя (1856), от процеса на Солвей за извличане на сода (1863) и от производството на изкуствени торове. От това се появили множество изкуствени материали като пластмасата, бетонът, целофанът, целулоидът, изкуствената коприна, вискозата, аспиринът. Немските имена били особено известни сред химическите пионери, особено Лайбиг, Хофман, Бунзен и Байер. [mauve]

Външната търговия била стимулирана от откриването на възможности в новите континенти, особено на Америка и Африка, от кампаниите в колониите, от глада за суровини у дома, от жаждата в чужбина за все по-голяма гама от фабрични стоки. Външните и вътрешните пазари станали взаимозависими. [jeans]

ЮЗИНАТА НА СВЕТА

779

Правителствената политика, насочена към модернизация, варирала в съответствие с режима в страната, с нейните ресурси и с относителното й положение сред другите страни. Малцина не успявали да забележат ползите; но правителствата на бедните страни, като Русия или Испания, се колебаели между срама от своята изостаналост и страха си от зависимост. Автократичните режими като този в Русия можели да се изолират до вземането на решение за приемане на чужди инвестиции. По-либералните или по-нерешителните режими, като този на Австро-Унгария, не можели.

След като Индустриалната революция била задвижена, от нея произлязла дълга серия от последствия. В чисто икономическата сфера увеличаването на дела на паричната икономика превърнало самозадоволяващите се селяни в надничари, консуматори и данъкоплатци, всеки с нови изисквания и амбиции. Книжните банкноти влезли в общо обращение. Били създадени много нови умения и техники в маркетинга, рекламата и разпространението на стоките. Потопът от открития в науката и технологиите взел новаторските постижения от частния изобретател и ги вкарал в систематичните и спонсорирани отдели за изследване и развитие. Нуждата от големи и малки финансови услуги довела до умножаване на кредитните асоциации, спестовните каси и застрахователните компании. Умножаването на търговските сделки насърчило стандартизацията на теглилките, мерките и валутите.

В социалната сфера урбанизацията в огромен мащаб довела до бъркотия от нови проблеми, група нови социални класи и до много нови обществени служби. Последните включвали павиране на улиците, градски транспорт, пожарни команди, водопроводни инсталации, газификация, канализация, градско планиране, болници, паркове и полиция. Старото селско разграничение между аристократи и селяни било заместено с новото градско разделение между средната и работническата класа. Точ-но както средните класи осъзнавали добре прослойката, към която принадлежат в рамките на своите собствени редици, където професионалните адвокати и лекарите се смятали за много по-висши от търговците и собствениците на магазини, така и работническата класа била канализирана в своя собствена йерархия. Надничарите оформяли важен сектор от заетите във фермите и фабриките и като “неквалифицирани работници” - на вездесъщите строителни площадки. Търсенето на домашна прислуга в големия брой проспериращи къщи на семействата от средната класа осигурявало важен източник за заетост както за мъжете, така и за жените. Работата в новите фабрики се смятала за по-престижна от старите занаяти. Опитните, добре платени специалисти и майстори можели да се чувстват като “пролетарски аристократи” vis-à-vis неопитните временни работници и градската беднота. Концепцията за класа, базирана върху променливи икономически критерии, се противопоставяла силно на по-старите групирания, базирани върху привилегиите по рождение и по закон, и била централна характеристика на модерното общество.

Традиционното европейско семейно домакинство винаги се смятало за голямо, комплексно, устойчиво и патриархално. Модерните изследвания отправят предизвикателство към някои от предварително изградените концепции за това “класическо семейство на западната носталгия” и показват, че малкото, просто домакинство и nuclear family не са изключително модерни изобретения. Дори и така би било трудно да се приеме, че модернизацията не е оказала дълбоко въздействие върху семейни-

780