Европа.История

CATACOMBI

ВЯРАТА ом възкресението но мъртвите придала на погребението специална роля в ранната християнска община; а на две мнли отвъд римските аврелиански стени, в околността на Вна А пия, има един район, Ad Catacumbas, където поради съображения за сигурност ранните християни погребвали мъртъвците си в подземни галерии. Били устано-1 вени четиридесет и две такива катакомби след тяхното преоткриване през XVI век, всяка от тях осеяна с тунели на пст-шест нива, свързващи лабиринта от помещения и семейни kdM, нлн ”белези”’. Най-ранните гробници, като тази на Флавия Домитала, съпруга на консула, 95 г, сл, Хр,, датират от края на I век. Но най-голям брой датират от епохата на гоненията през Ш век. Никой не живеел в катакомбите; но по-кьсно, по време на християнското управление, те станали любимо място за срещи, където се организирали фестивали и се строени параклиси в чест на папите и мъчениците. Повечето надписи били издълбани но това време. В катакомбата на Препгекстнй например има нащшс за един от дякошле-ммс-1 ницн на папа Спкетпй, е®, Януарий, арестуван заедно с него на б август 258 г.: BEATISSEVIO MARTYRl lAMUARl© BAMASUS EP1SCOP FECIT (Епископ Дамаски направи [лш пвмаг-нпк, посветен] на Блажения Мъченик Януарий).

Най-големият комплекс, Катакомбата на св. Кадиетай, бод построен от бива р% който станал папа през 217-22 г. ТМ включва папското помещение, съдържащо ишгребаи-ща до папа Мплтпадпй (поп. 214), криптата на ш. СЬшшшв, а | криптата на Тайнствата сви необикновена колштя от стешшеп. Изкуството па каташмбите съдържаш© вш юювв-Ш за щу/тшя живот п бъдещия шгт. Любимите му мотиви са гълъбът, котвата, даф-мк, рАрт, Дабрпжг пасткф п Йша, предтеча та Вюкрешшет

((рдбежше на телигте п вандаште през V век лфищушжш® хората да тташиш мито ршнивп в традашге щърювп; а опгаагапето т Второто диришюствшке д<шею до шюстшши» шшш на аедашюйтге погребеш». Криптата па св. СМкастшш останваша едра «■ мши®-| то, шшо Шт пошиаванн чйсто. Tft бива мамереиа опг дрвддовемдшите шшшшящид, пое търши завдаа ояг %ивд&

Да Кшйшйш® т Шю ©е издига щарга®, вшто ©шежта гай-пригратш рштш щтешшш шъяш. Витай™ опг тойяшяпга па Вш Ашвд, ш. Петър орешщшп ша шшш Жилото® н то шишк: ШшпИгт, щиь Р^огаищщ, къде щтшащ??)), Жрткщга© шшшшрш: “рм| Рш, 301 «тора разтъжа*®.’*’ Шнгьр ©ь шириш и баш у@ш:.

Tflp ода чтшредедаг ifi деен© шштбт—мая ffiuroa Тйшшшвд, шшВишшРапшапшшппш Штш - «01 еврййшй”..

щм ш р®ршиа Шй три ©Ewfflffiwwi рщгеш! дащплашсщщ, жшшшнютш пи гопгарр® <ша>. Wte (щдаша чак де W ®шк. ридеи

Щжшшмш «вшрйш® ® рпм ш ©иго ииидаго шршншпшш. и®. (Пат нчий1П1)(ШМН(«й: ((ашго 2Stt-3SS))„ швгншш-маЛдшпй ии июшшшп ша тьршш<штшиш

•Шфзде ш щмштшош щщ $ пцршшищ, ншита азщц щрт® ©мит айяшш де шштшт ((риййцагйтнм]) ни агфщцшоиттт (^рШррйй)); ®enw птадщдашш диишчт $$§$№ nil доютрик. Шиимашишп® нимдафишшшция ишшшгав ДЕййшпида тачшрз

ДРЕВЕН РИМ

227

мата Църковни доктори, които работили в края на IV век - светите Мартин, Жером, Амвросий и Августин. Освен дебата за Logos, който скоро дава предимство на хрис-тологическия въпрос, те се концентрират върху доктрините за Опрощението, Изкуплението и Църквата; върху Тайнствата, Кръщението и Причастието; и преди всичко върху Светата Троица. През 325 г., когато император Константин свикал първия общ църковен събор в Никея, в Мала Азия, тристата делегати били помолени да резюмират основните пунктове на християнската вяра. Те били доминирани от партията от Александрия, особено от антиарианската или тринитарианска група, водена от Атанасий (около 296-373). Присъствали само шепа епископи от Запада, включително от Кордова и Лионс. Отсъстващият епископ на Рим, Силвестър I, бил представен от двама легати. Онова, което изработили, представлявало комбинация от кръщелна формула, използвана в Йерусалим с прочутата идея за homoousios, или “единосъщност-та”.Оттогава Никейската вяра станала задължителна за всички християни:

Вярваме в един Бог, Отецът Всемогъщ,

Творец на всички неща видими и невидими;

И в един Господ Иисус Христос, Син Божи,

Роден от Отеца, Само-роден,

Тоест, от една субстанция с Отеца;

От когото са създадени всички неща в небето и на земята;

Който заради нас хората и нашето спасение Слезе и се въплъти, стана човек,

Страда и възкръсна на третия ден;

Издигна се в небесата;

Дойде да съди живите и мъртвите;

И в името на Свети Дух34.

Това станало триста години след като Христос влязъл в Галилея.

Босфора, 4 ноември 1079 AUC. Скоро след като наредил екзекуцията на прекия си наследник, император Константин организирал церемония, за да отбележи основаването на новия си столичен град. Той положил първия камък на западната стена, на мястото, където тя стига до морето. Бил придружен от неоплатонисткия философ Сопатер, който действал като telestes, или “магьосник”, и който произнесъл заклинания, за да осигури добрата съдба на града. Присъствал и Претестатий, понтифекс от Рим, за когото се казва, че донесъл най-свещения римски талисман, Паладиум, който да бъде заровен в основата на статуята на основателя в новия форум. “Слънцето беше в знака на Стрелец, но Рак управляваше часа.”35

Четири години по-късно, на 11 май 1083 (330 г. сл. Хр.), нови церемонии открили живота на Новото творение. Скоро след екзекуцията на Сопатер и на един друг езически философ, Канонарий, който изкрещял: “Не се надигай срещу прадедите си”, Константин председателствал голям встъпителен фестивал. Градът бил кръстен офй-циално “Константинополис” и “Рома Нова”. Молитвите към бЬгинята Тихе, или “фортуна”, покровителката на града, cë Смесили с християнските напеви kyrie eleison. В Цир-

228