TENEBRAE
В Прибалтика Съветският съюз провел организирана кампания на подривни действия. После, през юни 1940 г., комунистическите ядра в Естония, Латвия и Литва били активирани, за да апелират за съветска “помощ”. Москва поискала допускането на Червената армия под претекст, че са застрашени интересите на съветската сигурност. В последвалия хаос правителствата паднали; Червената армия влязла; предварително подготвените плебисцити били организирани с предрешени резултати; и сталинският терор се захванал за работа с несравнима жестокост. Насред кланетата и депортациите било постигнато споразумение цялото германско население от Балтийските държави да бъде прехвърлено в окупираната от Германия част от Полша. Това е трудно да се разбере от хората на запад, но от гледна точка на Талин, Рига или Вилнюс, нарастващата възможност за нацистко настъпление се усещала като благословено освобождение от Освобождението. В случая с Румъния Сталин разчитал повече на директна германска помощ. Крехката свобода на Румъния зависела до голяма степен от продължаващия експорт на петрол за Германия. И така, когато Москва предявила претенции и от Берлин дошъл съвет за отстъпки, на Букурещ не му било лесно да откаже. На 27 юни 1940 r., десет дни след Балтийските държави, румънските провинции Буковина и Бесарабия били заграбени сред фанфари за тяхното “присъединяване към Съветското отечество”. Румъния била унизена и изгаряла от желание за отмъщение. [Moldova] [tschernowitz]
До есента на 1940 г. ползата от нацистко-съветско партньорство можела да се измери; и било очевидно, че Хитлер печели повече от Сталин. Индустриалната и стратегическата стойност на франция, Ниските страни и Скандинавия била далеч по-голяма от тази на съветските завоевания. Въпреки че фюрерът бил отблъснат от хитрия франко, с когото се срещнал в Хендайе, фашисткият блок контролирал по-голямата част от Континента. Нещо повече, Германия се сдобила със своите колосални печалби на минимапна цена: един продължителен конфликт със Запада бил избегнат. От гледна точка на Сталин успехът на Хитлер започнал да изглежда заплашителен. След Франция на Германия й оставали само две посоки за експанзия: едната били традиционните руски ловни полета на Балканите; другата бил самият Съветски съюз.
Напрежението излязло на повърхността, когато Молотов посетил Берлин през ноември 1940 г. Той се държал ужасно грубо, предявявайки порой от нетактични искания. Някои предполагат, че получил нареждане да изпита границите на германската търпимост. Когато фюрерът признал, че Германия е ангажирана в “борба на живот и смърт” с Британия, Молотов казал: “Да, Германия се бие за своя живот, а Британия - за смъртта на Германия”. И двете страни подозирали, че партньорството им е обречено. Не е известно точно какви инструкции е дал Сталин на Червената армия, но на 18 декември Хитлер издал Инструкция 21 за подготовка на Операция “Барбароса”.
Балканската криза от април 1941 г. се кореняла в грубите грешки на Мусолини. Италианските войски, които настъпили от Албания в Северна Гърция, били разбити от юначните гърци; и Дуче отново се нуждаел от германска помощ. Освен това кралското югославско правителство било преследвано отвътре и отвън. След като Регенството се опитало да подпише съглашение с Германия, то било свалено от военните. Когато Вермахтът влязъл в страната, тя се разпаднала. След 11 дни сражения германците трябвало да окупират една голяма и враждебна територия. Югославското правителство избягало в изгнание в Лондон. Хърватия се обявила за независима репуб-
ЕВРОПА В ЗАТЪМНЕНИЕ
1013