Европа.История

PENINSULA

темата е предложена за пръв път през 1836 г. от датския антиквар Кристиян Томсен; и тя осигурява времева рамка, базирана върху променящите се инструменти на първобитния човек. Палеолитът (старата каменна епоха) се отнася за голям период преди края на ледниковите епохи, когато човекът е работил с нащърбени каменни инструменти. Мезолитът (средната каменна епоха) се отнася до един много по-нов период, последвал последния ледников период, 8000-3000 г. пр. Хр. Двете хилядолетия, които предшествали християнството, или християнската епоха, в която се формира и нашата произволна хронологична схема [anno domiimi], били заети последователно от неолита (новата каменна епоха), бронзовата епоха и желязната епоха. Всяка от тези технологични “епохи” може да бъде разделена на ранна, средна и късна фаза. Обаче е важно да се напомни, че системата на трите епохи не е базирана върху никаква абсолютна времева скала. Във всеки даден момент едно място може още да се е бавело в неолита, докато другаде може вече да са били стигнали до желязната епоха. Във всеки даден регион може да е имало народи, живеещи на различни степени на развитие или използващи различни технологии едновременно.

Старата каменна епоха достига милиони години назад. Тя се припокрива с плеистоцена, предпоследната епоха от кватернера, според геологическото време, и с последните големи заледявания - известни съответно като Миндел, Рис и Вюрм. Освен неандерталеца и Le Moustier, безценни находки са намерени в Кроманьон (1868), Грималди (1874), Коме-Капеле (1909), Шанселад (1888) и на всички точки между Абевил и Ожков, като всяка от тях е свързана с определени хуманоидни типове, периоди или култури. В Ориняк, Солютр и Абри Ла Мадлен за пръв път се появяват изображения на човешка фигура, във формата на малки фигурки като “Венера от Вилендорф” или “Венера от Лосел”. С магдаленския период в края на палеолита, когато на мода са били инструментите от кост, под сянката на последната ледена шапка е достигната най-високата точка в пещерното изкуство. В Алтамира в Испания са оцелели великолепни подземни галерии (открити през 1879). Такива има и в Ласу край Дордона (1940). Те карат някои коментатори да говорят за “франко-кантабрийска школа”. В пещерата край Ментон на Ривиерата е намерено цяло съкровище от черупки Cassis rufa от Индийския океан. Смятало се е, че черупките притежават животворни сили и че тяхното наличие там потвърждава тезата както за сложни религиозни системи, така и за обширна търговска мрежа14, [laussel]

Средната каменна епоха, или мезолитът представлява една преходна ера, когато човекът се адаптира към бързо подобряващите се климатични условия. Крайната морена на последната фино-скандинавска ледена покривка се датира към 7300 г. пр. Хр. Технологическият напредък се характеризира с появата на микролитите - много малки кремъци с връх или наточено острие. Изключителното нарастване на снабдяването с продоволствия от риба и други водни животни насърчава заселването край езерата, реките и морските крайбрежия. Ранните култури, установени на юг, като в Ма д’Азил в Пиренеите, били допълнени от по-северни култури като маглемос в Зеландия или етребол в Ютландия, където било поставено началото на риболова в дълбоките морета. За пръв път мезолитната каменна брадва можела да отсече и най-големите дървета.

Новата каменна епоха, или неолитьт, е маркирана с преминаването от събирането на храна към нейното производство. Опитомяването на растения и животни, ина-

ОКОЛНА СРЕДА И ПРЕДИСТОРИЯ

93

GAT-HUNTER

НАЧАЛОТО на организираните политически общности, или на “държавите”, рядко е било търсено преди периода на неолита. Някои теоретици, включително и марксистите, се вглеждат в племената и племенните вождове от бронзовата и желязната епоха. Други се вглеждат в революцията от неолита в земеделието и в свързаното с нея нарастване на фиксираното заселване. Според В. Гордън Чайлд например предварителните условия за държава, организирана по местоживеене, а не по кръвно родство, изискват териториална власт, излишък от стоки, символични паметници, търговия на далечни разстояния, специализация на труда, класово общество, научни познания и владеене на изкуството на писането. За пръв път подобни предварителни условия се срещат в Египет, Месопотамия и Европа, в градовете-държави на древна Гърция. (Виж Глава II.)

Анализът на сложното общество от ловци-жетвари обаче проектира темата много по-назад във времето. Изглежда, че ловците-жетвари или жетварите-ловци не са били спасени от вековната заплаха за изчезване чрез появата на земеделието. Напротив, те се наслаждавали на много хилядолетия “безкрайно свободно време и изобилие”. Те били запознати със земеделието, когато то се появило, но го отхвърлили, освен като периферна или допълнителна дейност.

Нещо повече, в по-късните етапи от предисторията те развили социални структури, които позволявали диференцирана специализация. Освен бродещите надалеч ловци-войни и базираните у дома жетвари някои групи можели да се специализират в новите трудови интензивни процеси като риболова, събирането на морска храна, косенето на дива трева и събирането на орехи или хващането на птици. Други били свободни да се специализират като организатори или преговарящи при формирането на федерации или регионални съюзи. С други думи, групите на ловците-жетвари притежавали в зародиш делегатска и политическа класа. Историческият проблем може да бъде адресиран по аналогия към коренните жители на Северна Америка, Австралия и Нова Гвинея.

Поради това големият въпрос за ловците-жетвари, изглежда, не е “Как те са прогресирали до по-високото ниво на едно земеделско и политизирано общество?”, а “Какво ги е убедило да изоставят предимствата на своя сигурен, охолен и психологически освободен начин на живот?”1

че известно като земеделие, било придружено от по-нататъшни подобрения в каменната технология, където чрез наточване, изглаждане и пробиване се произвеждали оръдия на труда с много по-високо качество. Тази “революция на неолита” започнала в Близкия изток през осмото хилядолетие пр. Хр. и в северните части на Европа в края на второто. Тя видяла началото на фермерството, на отглеждането на говеда, овце и свине; на отглеждането на коне и хибридизацията, от която се раждали мулета; на систематичното производство на зърнени храни; на орането, тъкането, грън-чарството и миньорството. Тя видяла и най-важния стремеж за всестранна колонизация на Полуострова, където по-рано съществували само разпръснати селища.

Идентифицирани са две главни линии на напредъка по време на неолита. Едната, която се свързва с ипеагЬапс1кегатИ<, или “линеарното грънчарство”, се движи

94