Европа.История

ELEKTRON

ELEKTRON, “светъл камък”, бил древногръцкото име на кехлибара. Гърците знаели, че когато се натрие, той генерира сила, която привлича други предмети, например пера. Талес от Милет казал, че той има “psyche”. Електра “Светлата” било името, давано на две жени, известни от гръцките митове. Едната, дъщерята на Атлас, била най-жела-ната любовница на Зевс. Другата, дъщерята на Агамемнон и Клитемнестра и сестра на Орест, е героиня от трагедиите на Есхил, Софокъл и Еврипид.

Невидимата физическа сила, която отблъсква и привлича, нямала име, докато Уилям Гилбърт, “бащата на магнетизма”, не я нарекъл “електрическа” в своя трактат “De Magnete” (1600). “Земята, пише той, не е нищо друго освен един голям магнит.”

Напредък в изучаването на електричеството и магнетизма бил постигнат от А. М. Ампер, X. К. Ерстед и Майкъл Фарадей, докато Дж. К. Максуел (1831-79) не обединил двете в теорията за електромагнитната сила. X. R Херц (1857-94) демонстрирал съществуването на електромагнитни вълни, изпълващи спектър от различни честоти. Прилагането на електричеството се придвижило напред от динамото и електромотора до радиото и рентгена. Накрая, през 1891 г., британският физик Дж. Д. Стоуни се нуждаел от етикет за негативно натоварените частици, които образуват най-малкия компонент на материята и които заедно с позитивно натоварените протони и ненатоварените неутрони обикалят около ядрото на атома в мащаб като главичка на карфица в купола на катедралата “Св. Петър”. Той ги нарекъл електрони1. (Виж Приложение III, стр. 1278.)

с Александър Велики в Коринт той казал на царя да “престане да му закрива слънцето”.

Епикурейците, кръстени на Епикур от Самос (342-270), учели, че хората трябва да се посветят на преследването на щастието, без да се страхуват от смъртта и от боговете. (Това е мисъл, проникнала и в конституцията на САЩ.) Те си спечелили незаслужена репутация на хора, търсещи единствено удоволствието; всъщност твърдели, че пътят към щастието е в самоконтрола, спокойствието и себеотрицанието.

Школата на стоиците, основана от Зенон от Кипър (335-263), получила името си от атинското Stoa poikile, или “изрисуваното преддверие”, където групата се събрала за пръв път. Те били водени от убеждението, че човешките страсти трябва да бъдат управлявани от разума и (както скептиците) че преследването на добродетелта е всичко. Тяхната визия за братство на човечеството, тяхното чувство за дълг и тяхното дисциплинирано обучение, предназначени да ги застраховат срещу болката и страданието, се оказали особено привлекателни за римляните, [athletes]

Гръцката сексуалност е тема, за която модната ерудиция би предпочела монографиите пред параграфите. Онова, което за учените от старите поколение е било “неестествен порок”, сега е издигнато до лична “ориентация” или “предпочитание”; широко е залегнало впечатлението, че хомосексуализмът е заемал централно място в древния кодекс на социалните нрави, които, както се представят сега, имат много модерно звучене. “Гръцкият порок” не генерирал чувство за вина: когато един мъж прес-

ДРЕВНА ГЪРЦИЯ

147