Европа.История

COMPOSTELA

Ш ПОРЕД легендата тялото на св. апостол Яков заедно с отрязаната му глава било пренесено в каменна лодка от Палестина до Галиция някъде през IV век. Стълбът, за който била привързана лодката, е запазен в малката пристанищна църква в Падрон край Коруна. Новината за събитието започнала да циркулира още по-нашироко и около двеста години по-късно мястото на гробницата на светеца в Либредон, или Сантяго, започнало да привлича все по-нарастващ поток от поклонници. През 859 г. призивът към св. Яков дал на християните от Леон свръхестествената им победа над маврите. Светецът си спечелил епитета Matamoros, или “Мавроубиец”; а Леон израснал в суверенна държава. През 889 г. върху гробницата на светеца била построена нова катедрала като средище за поклонниците. Нейната емблема била поклонническа торба и атлантическа морска звезда, la compostela.

Мотивите на поклонниците не били прости. Някои тръгвали заради вярата си в силата на прочутите светци да се застъпят за техните души. Някои тръгвали за лечение. Много отивали заради удоволствието от приятелската компания, заради веселите приключения или заради по-низки причини като похот, печалба или бягство. Сантяго бил особено привлекателен, защото се намирал “на края на света” и защото бил избран от Църквата за място на официално изкупление.

Четири дълги поклоннически маршрута водели през половината Западна Европа до Сантяго. (Виж Приложение III, стр. 1259.) Единият започвал от църквата “Св. Жак” в Париж и водел на юг през Тур, Поатие, Санте и Бордо. Вторият започвал от Св. Мари-Магда-лена край Везле в Бургундия и водел на югозапад през Бурж и Лимож. Третият започвал от катедралата “Нотр Дам” край Ле Пю ен Велай в Оверн. И трите се сливали край прохода Ронсевал в Пиренеите. Четвъртият маршрут напускал Сен Трофим в Арл и се сливал с другите три край Пуенте ла Рейна на река Арга. През последните 250 мили, през още по-дива-та пустош на Астурия, Бургос и Леон всички поклонници вървели по същия Camino de Santiago, докато застанат пред Портал де ла Глория.

Във връхната си точка през XIV и XV век поклонничеството до Сантяго било голям трансконтинентален бизнес. Английските и ирландските поклонници често тръгвали първо за Тур или плавали до Тамон на Жиронда. Германците и швейцарците слизали по Рона до Лион на път за Весле или Ле Пю. Италианците плавали до Марсилия или се насочвали към Арл. Били написани пътеводители. Манастирите и гробниците по пътя, като манастирът “Св. Фой” в Конки, забогатели от даренията на поклонниците. Подслонът в Ронсевал сервирал по 30 000 ястия годишно. Гробищата по пътя получавали останките на онези, които не можели да продължат по-нататък.

Историците обсъждат факторите, които са спомогнали за обединението на христи-янкия свят. Сантяго де Компостела определено е бил един от тях1.

мо чрез кръщението човек може да стане част от цивилизования ред. Взаимодейс! вието на християнските автори с езическите теми, което е очевидно например в ан1 лосаксонската поема “Beowulf”, представлявало централна черта на културния живо през един много дълъг период.

РАЖДАНЕТО НА ЕВРОПА

299