Европа.История

SYPHILUS

Дълги години той нямал официално име. Италианците, германците, поляците и англичаните го наричали “френската болест”. Французите го наричали “неаполитанс-ката болест”. Неаполитанците го наричали “испанската болест”. Португалците го наричали “кастилската болест”, а турците - “християнската болест”. Испанският лекар доктор Рай Диас де Исла, един от първите, които го лекували, го нарекъл “Змеят на Хиспа-нола“1.

Сифилисът вероятно направил своя европейски дебют в Барселона през 1493 г. По-късно Диас де Исла твърдял, че трябва да лекува господаря от Nina, Висенте Пинзон; предполага се, че е прекосил Атлантика с екипажа на Колумб. Във всеки случай, независимо дали е бил пренесен от моряци или от роби, или и от двете групи, той достигнал Неапол през 1494 г. тъкмо навреме, за да приветства нахлуващата френска армия. Когато наемниците на френския крал се пръснали на следващата година, те го взели със себе си и го пренесли в почти всички европейски страни. През 1495 г. император Максимилиан издал декрет против “злата шарка”, приемана като Божие наказание за богохулство. През 1496 г. град Женева се опитал да прочисти своите сифилитични бордеи. През 1497 г. в далечния Единбург един закон наредил на болните да се преселят на острова Инчкейт под страх от жигосване. По-късно Волтер ще напише за кампанията на Шарл VIII в Италия: “Франция не изгуби всичко, което беше спечелила. Тя си запази шарката.”2

По неясни причини спирохетовият микроб, Treponema pallidum, който причинява сифилиса, приел изключително отровна форма, когато достигнал Европа. Той се носел в човешките гениталии, заемайки срамните цепнатини, нещо обичайно за неизмитите слабини по онова време, образувайки силно заразни шанкъри. За седмици покривал тялото с гнойни пустули, атакувал централната нервна система и унищожавал цялата коса. Убивал за месеци, болезнено. Лекарите решили да приложат живак на пустулите, като по този начин несъзнателно отравяли пациентите си. В продължение на шест-седем десетилетия спирохетът създал своя собствена резистентност и се успокоил. След това щял да се превърне в причина за обикновена тристепенна венерическа болест, която оставяла своите деформирани и стерилни приемници да живеят по-дълго. Но тогава, сред милионите, негови жертви станали папа Юлий II, кардинал Волси, Анри VIII и Иван Грозни. Той не бил укротен до откриването на пеницилина. Ударът на сифилиса задължително имал важни последици. Той бил свързан със сексуалното пуританство, което обхванало всички класи с изключение на аристокрацията; довел до забраната на популярните дотогава, и безнравствени, обществени бани; до въвеждането на ръкостискането на мястото на публичното целуване; и от 1570 г. нататък до все по-широко навлизащата мода на перуките.

През 1530 г. италианският поет Джироламо Фракасторо съчинил поема за овчар, поразен от френската болест. След време това било използвано от учените мъже, за да дадат на болестта нейното научно име. Името на овчаря било Сифилис3.

528