Европа.История

GOTHA

ТЮРИНГСКОТО херцогство Сакс-Кобург и Гота било създадено през 1826 г., когато херцог Сакс-Кобург-Заалфелд бил задължен чрез развод да замени Заалфелд за Го та. Заедно със Сакс-Алтенбург, Сакс-Майнинген и Сакс-Ваймар-Айзенах на неговите осем мънички анклави било съдено да се присъединят към Германската империя.

Херцогът имал двама сина — Ернст (1818-93) и Алберт (1819-61). Брат му Леополд (1790-1865) някога бил женен за наследничката на Хановерската династия Шарлота Аугус-та. Неговата сестра Луиза, също омъжена за хановерец, била майката на принцеса Виктория (1819-1901), зачената в Аморбах, Франкония. Перспективите на семейството се подобрили много през 1830 г., когато, като нейната починала леля преди това, Виктория неочаквано се появила като наследничка на предполагаемото хановерско наследство, а Леополд — като избран крал на Белгия.

“Чичо Леополд” бил кралският сватовник пар екселанс. Алберт Сакс-Кобург и Гота бил негов племенник, а Виктория от Хановер — негова племенница. През май 1836 г. той ги събрал заедно. И двамата били на седемнадесет години. Те щели да станат “Бащата и Майката на Европа”1. (Виж Приложение III, стр. 1306-7.)

Династията от Хановер, която в по-ранни времена използвала титлите Люнебург-Селе и Брауншвайг-Люнебург властвала едновременно от 1714 г. като курфюрсти (после крале) на Хановер и крале на Обединеното кралство. Макар и живели в Британия, те винаги си вземали немски булки, докато staathalter, или заместник, управлявал техните наследствени земи. Тъй като законът на Хановер не допускал жени монарси, когато Виктория наследила британския трон през 1837 г., Хановер преминал към брата на баща й, а след това — към Прусия. Алберт и Виктория се оженили на 10 февруари 1840 г. Те били благословени с девет деца. След 1858 г. трите най-големи се оженили съответно за Фридрих Вилхелм Хохенцолерн, бъдещия германски император; за принцеса Александра Датска; и за бъдещия велик херцог на Хесе-Дармщат Людвиг2.

Великото херцогство Хесе-Дармщат се радвало едва на среден ранг, докато дъщерята на великия херцог Мари не се омъжила за Александър II Романов, бъдещия цар на Русия, през 1841 г. Двама от синовете на Мари си взели съпруги от семейството Шлезвиг-Холщайн-Зонденбург-Глюксбург. Нейната дъщеря, също Мари, се омъжила за принц Алфред (1844— 1900), херцог на Единбург, адмирал от Кралския флот и бъдещ херцог Сакс-Кобург и Гота. Съюзът между Дармщат и Санкт Петербург бил засилен чрез женитбата на Елизабет от Хесе за руския велик княз, а после чрез женитбата на по-малката сестра на Елизабет Аликс за Николай II, последния цар.

Немското семейство Шпезвиг-Холщайн-Зонденбург-Глюксбург придобило датския трон през 1853 г. Но те скоро напреднали още. Най-големият син на Кристиян IX, Фредерик (1843— 1912), бил прародител както на датската, така и на норвежката монархия. Вторият му син, Вилхелм (1845-1913), щял да се ожени за руска велика княгиня и под името Джордж I да основе гръцката кралска династия3. Дъщеря му Александра (1844-1925), съпруга на Едуард, принц на Уелс, станала британска кралица. Втората му дъщеря, Мари (1847-1928), съпруга на Александър III Романов, станала царица.

816