Европа.История

RENATIO

ли подобрени чрез унижението, стоварило се върху Ватикана през 1665 г. след несполучливото посещение на Бернини във Версай. Бернини може да е постигнал голям успех с Луи: чрез разделяне на перуката на краля по време на една от беседите той незабавно вдъхновил прическата, известна като /а modification Bernin. Но никой не пропуснал да види, че във вкуса, както в политиката и религията, франция била решена да наложи свой собствен курс. Версай нямало да обърне внимание, когато Ватиканът се противопоставил срещу преследването на хугенотите.

В литературата 1667 г. станала свидетел на публикациите както на Расиновата Andromaque, така и на Милтъновия Paradise Lost Първата, разположена в древна Троя, ! потвърдила продължаващата жизненост на античната традиция, както и превъзходството на френската литература. Несравнимата ритмика на втората потвърдила трайната привлекателност на християнските теми:

За първото човешко непокорство и плода на запратеното дърво, със своя бренен вкус довел смъртта в света и цялата ни земна скръб със загубата на Едем, доде престолът светъл ни бе възвърнат от един друг, по-велик Човек, пей, свята Музо…

та тъй на висотата на великата си тема да утвърдя безсмъртното всевечно Провидение, да оправдая пътищата Божи към човека62.

Съзидателните съвременници на Бернини се намирали на всяка възможна степен в своите разнообразни кариери. В Амстердам, с “Еврейската невеста”, Рембранд рисувал своето последно голямо платно. В Мадрид Мурильо бил ангажиран със серия от 22 картини за църквата на капуцините. В Париж Клод Лоран рисувал “Европа”. В Лондон, след Големия пожар, Кристьфър Рен планирал грандиозната си серия от църкви; а Ричард Лоуьр извършил първото преливане на кръв на човек. В Кеймбридж младият Исак Нютон току-що развил теорията за цветовете. В Оксфорд Хуук предлагал систематични метереологични записи. В Мюнхен се строяла Театинекирхе. През февруари 1667 г. Франц Хале, портретистът, току-що бил починал; Джонатан Суифт, сатирикът, бил заченат.

Не може да има съмнение, че проточената реконструкция на “Св. Петър” представлява централно събитие в ерата на църковната реформа. Църквата не била просто сграда; тя била главният храм и символ на верността, срещу която се разбунтувал Лугер и около която се сплотили привържениците на папата. Вярно е също, че строежът на колонадата на Бернини бележи определен етап в тази история. Заради удобството историците могат да се изкушат да кажат, че той бележи края на Контрареформацията. И това в известен смисъл е така.

Но в действителност Контрареформацията не стигнала до своя край, просто колонадата никога не била построена. Историята на цивилизацията е цялост, която има няколко прости спирки и тръгвания. Римската църква вече била засенчена от възхода на светските сили; но тя не престанала да бъде важна характеристика в европейс-

РЕНЕСАНСИ И РЕФОРМАЦИИ

589

кия живот. Идеалите на Контрареформацията продължили да бъдат налагани в продължение на векове. Нейните институции все още действат почти 400 години по-къс-но. Действително мисията на Римската църква няма да бъде прекратена, докато тълпата от поклонници се събира на площад “Св. Петър”, докато се моли пред Трона на св. Петър и се смесва с туристите под колонадата на Бернини.