Европа.История

TENEBRAE

I велението на Хитлер намекват за нещо отвратително зад сериозната външност. В свое при-I съствие той не позволявал да се говори по сексуални въпроси, дори умерено. Претендирал, I че се отвращава от всички “мръсотии”. Макар че доказателствата са противоречиви, него-I вият сексуален живот или е бил напълно елиминиран, или е бил отвратително перверзен.

На всеки етап блестящите начала на Хитлер били парализирани от всепроникващо I усещане за провал. И той многократно флиртувал със самоубийството. В своята любов към I политическия ритуал се отдавал на серия псевдорелигиозни католически пародии. Преди I всичко, той постоянно бил подтикван да казва, че историята или германският народ, или Бог, или каквото и да е го е намерила за würdig — “достоен”. Може да се стигне до заключението, че котелът на самоомразата, който кипял в него, подхранвал откритата омраза, която после проектирал върху евреите, славяните, комунистите, хомосексуалистите и циганите, а накрая и върху самата Германия.

Не е нужно да се казва, че самоосмиването е по-здравословен механизъм от само-хвалството. През Първата световна война британците марширували под друг великолепен рефрен, изпят под печалния тон на химна “Ледените планини на Гренландия”:

“Ние сме армията на Фред Карно*, пехотата на рагтайма. Ние не можем да се бием; не можем да стреляме;

За нищо не ни бива.

А когато стигнем до Берлин, кайзерът ще каже:

Hoch! Hoch! Mein Gott! Какво ужасна скапана сбирщина Е британската пехота!”6

* Фред Карно бил собственик на популярен цирк по онова време — Б. а.

Откритият расизъм бил придружен от колективната вяра, която често се описвала с неясни термини като “стадният инстинкт”, но която притежава отчетливи марксистки обертонове. За своя собствен дълг към марксизма на предвоенната SDP Хитлер веднъж казал:

Аз само трябваше да развия логично онова, в което социалдемократите се провалиха… Националсоциализмът е онова, което марксизмът можеше да бъде, ако можеше да прекъсне абсурдните си връзки с демократичния ред… Защо да си правим труда да колективизираме банките и фабриките? Ние колективизираме човешките същества44.

ЕВРОПА В ЗАТЪМНЕНИЕ

977

Скорошните изследвания показаха, че младият Хитлер бил запознат с марксистките писания и бил впечатлен от митингите със знамена на австрийските социалдемократи45. Той може би е погълнал повече, отколкото е разбрал: нацистите нямали силна интелектуална традиция, но тяхната сдържаност не означава, че примитивният социализъм е лежал отвъд техните хоризонти. Именно нацистите първи въвели Първи май като национален празник на (германските) работници.

Нацистката политика била извлечена много рационално от тези няколко неубедителни предложения. Расисткият национализъм на Хитлер водел непосредствено към въвеждането на антисемитски мерки. Евреите били лишени от правото да заемат държавни служби и от германско гражданство; браковете и сексуалните сношения между евреи и неевреи били забранени. Тези мерки получили ясната си формулировка в Нюрнбергските закони от1935г. От самото начало нацистите се отнасяли благосклонно към евтаназията, убийството на душевно и генетично обременените и към наградите за многодетните майки, които били провъзгласявани за германски героини. В социапната сфера нацистите се отнасяли пренебрежително към всички съществуващи йерархии - аристокрация, офицерски корпус, професии и гилдии. Постовете в нацистката Партия-Държава били открити за всички, които били готови да служат без срам или несъгласие. Постовете във всеки германски град и село били запълнени с най-вулгарни, неквалифицирани и алчни елементи. Техни идоли били провалилият се пилешки фермер Хайнрих Химлер, който ръководел SS, или затлъстелият бивш пилот, райхсмаршал Херман Гьоринг, който вече не можел да се побере в пилотската кабина48. Това било едно близко съответствие с етоса на напълващата сталинистка аристокрация в СССР.

Нацизмът, като сталинизма, бил силен в официалните измислици. Нацистката пропаганда продавала много странни идеи. Хитлер бил новият Фридрих или новият Бисмарк. Нацистите били наследници на германските богове или на тевтонските рицари. Третият райх бил естественият наследник на Свещената Римска империя и на Хохенцолерните. Германският народ, обединен и свободен, изпитвал безгранична любов към своето отечество, неограничена наслада от учението и изкуството, непреодолима гордост от своите еманципирани жени, огромен гняв срещу предателите и враговете… Всичко това било доста познато. Култът към личността на Хитлер не познавал граници, фюрерът бил въплъщение на всичко красиво, мъдро и добро.

Повечето нацистки лидери не били вярващи; самият Хитлер бил отклонил се от вярата католик. Техните ритуали дължали много повече на пародията на древното германско езичество, отколкото на някоя от модерните религии. И те имали съществен проблем в дефинирането на своята връзка с германската нация, която все още била предимно християнска. Много често пренебрегвали теоретичните проблеми. Но за да усмири католиците, през юли 1933 г. Хитлер подписал съглашение с Ватикана, което потвърждавало автономията на Германската епархия в замяна срещу отказ на църковната йерархия от политическа намеса. Компромисът насърчил някои католически свещеници, като архиепископ Иницер от Виена, да изразят симпатии към целите на нацистите. Но това не попречило на Ватикана да нареди Mit brennender Sorge (1937), която забранявала нацистката идеология да бъде проповядвана във всички католически църкви в Германия. За да се справи с протестантите, през 1935 г. Хитлер обявил създаването на контролиран от държавата Съюз на протестантските църкви. Имало

62. Европа

978