Европа.История

NOYADES

ПРЕЗ лятото на 1794 г. френските републикански офицери в Нант имали толкова много бунтовници от Вандея за избиване, че не знаели как да го направят. Те вече били развихрили “адските колони”; и били застреляли цели партиди от по хиляди пленници. Но това не било достатъчно. После им хрумнала идеята за издаването. Нант бил атлантическо пристанище за търговия с роби; и те имали подръка флот от големи, плитки стари кораби. Като потопявали един натоварен кораб в реката през нощта, а после го изваждали, те изобретили ефикасна и небиеща на очи система за повторно използване на смъртните каюти. Това били ужасните noyades. Необходимостта се оказала майката на изобретението в технологията на смъртта1.

Век и половина по-късно нацистките офицери в окупирана Полша се изправили пред подобен проблем. Имали толкова много евреи за избиване, че не можели да се справят. Те били развихрили Einsatzgruppen; били оставили евреите да измират от глад в претъпканите гета; в Собибор изкарали своите жертви в полето в железопътни вагони, пълни с негасена вар2. Но това не било достатъчно. После им дошло наум за обгазяването. Първоначалните опити с въглероден окис в мобилни фургони се оказали незадоволителни. Но в началото на 1941 г. експериментите с използване на капсули със Zyklon-B в запечатани камери заедно със съвета на водещите немски проектанти на крематориуми3, обещали голямо нарастване на капацитета. За една година нацистката SS успяла да въведе програма за индустриализиран геноцид в нарочно построени за целта съоръжения4.

Един свидетел от лагера на смъртта в Треблинка по-късно ще опише процеса пред следователите от Нюрнбергския процес:

[РАИЗМАН] Транспортите пристигаха там всеки ден; понякога три, четири или пет влака, пълни изключително с евреи. Веднага след тяхното пристигане хората трябваше да се строят на перона — мъже, жени и деца отделно. Бяха принуждавани да се съблекат незабавно… под ударите на немските камшици. После бяха задължавани да вървят голи по улицата до газовите камери.

Как наричаха тази улица немците?

Himmelfahrtstrasse [пътят към небесата].

Кажете ни, моля, колко живееше човек след пристигането си?

Целият процес на събличането и слизането до газовите камери за мъжете продължаваше от осем до десет минути, а за жените — около петнадесет минути, защото жените трябваше да си бръснат главите…

Кажете ни, моля, как изглеждаше по-късно гарата Треблинка?

Командирът на лагера, Курт Франц, построи първокласна железопътна гара с табели. Бараките където се складираха дрехите, имаха табели с надпис “Ресторант”, “Гише за билети”, “Телеграф” и така нататък…

Нещо като бутафорна гара?… Кажете ни как се държаха немците, когато избиваха своите жертви?

Те заведоха една стара жена с нейната [бременна] дъщеря до тази сграда. Няколко немци

КОНТИНЕНТ В СМУТ

719

дойдоха да наблюдават доставката… бабата се молеше да я убият. Но, разбира се, новороденото бебе бе убито първо, после майката на детето и накрая бабата…

Кажете ни, свидетелю, колко души бяха изтребвани средно в лагера всеки ден?

Средно от десет до двадесет хиляди всеки ден.5

Може да се изкаже възгледът, че нацистките газови камери отразявали “човешки подход”, сроден с този на добре регулирана скотобойна. Ако низшите раси трябвало да измрат, било подобре те да измрат бързо, отколкото в продължителна агония. На практика не съществуват доказателства, че нацистката логика е имала подобни съображения. Операцията в нацистките лагери на смъртта се характеризирала с напълно безсърдечна ефективност и безпричинно зверство.

“Фабриката за смърт” в Ясеновац в Хърватия била обслужвана от фашистките устати от 1942 до 1945 г. Тя се превърнала в обект на интензивна пропаганда в следвоенна Югославия; и още оттогава се поставя под въпрос официалният брой на “700 000 жертви, предимно сърби”. Но не може да има съмнение за пълната липса в Ясеновац както на милост, така и на модерни технологии. Изобилстват сензационните истории. Но застрелването или обгазяването може да се счита за благословено измъкване пред смъртта от масовото пребиване с тояги, пред потапянето във врящи казани или пред обезглавяването с ръчен трион.

жие през фазата на най-екстремния якобински фанатизъм. Техните врагове не се поколебали да предприемат мерки на геноцид, а после да покрият жертвите си с клевети. Наполеон ги наричал “гиганти”. На франция й трябвали 200 години, за да постигне историческо примирение с тази ужасна история на populicide, на génocide franco-français.

“Шуанериите” от 1793-1801 г. споделяли много от основните мотиви на Вандейс-кото въстание; и се застъпвали географски с него. От друга страна, те били много по-широко разпространени, обхващайки по-голямата част от Бретан, Нормандия и Ан-жу; и тъй като преминали в партизанска война, били много по-продължителни. Шуаните получили името си от chat-huant, или “свиркането”, което било любимото средство за общуване на селските младежи в гората. Първият им признат водач Жан Ко-терю, лесничей от Сен Оуенде Туй край Ле Ман, получил прозвището Жан Шуан. За републиканските власти те били просто “разбойници”; но устояли на три продължителни кампании срещу всички сили, които Републиката успяла да събере.

Първата кампания (от октомври 1793 до април 1795 г.) била подпалена от преминаването на вандейците през Западна Нормандия, където 5000 шуани се присъединили към техните редици. Накрая била преустановена след примирието, в което Директорията предложила да прекрати преследването на неположилите клетва свещеници. Втората кампания (от юни 1795 до април 1797 г.) започнала с дързък набег срещу републикански арсенал в Пон де Бюи в Бретан. Тя обещавала да се превърне във война между редовни армии, когато роялистките сили слезли от британски кораби на близкия полуостров Куилберон. Но генерал Хох се оказал повече от способен за своята задача: след като унищожил акостиралите на брега сили, той постепенно умирот-

720