Европа.История

imw

MOT Bara Wfftviwwi вдвинччютинипу/

smrnuwi’.im мшищеш^ ивддангшфищр» <дас “^щри яршспштда отял1” ((да. \щ, ШЩ..

Щ 1№ш1к®И&»ц, ИЗВД, Ш.

W-W-Hti-МШ&Ц, /МШяуofWsa&mGulllzatim:АШтШжйк,@Ип®йт. ((СМсар!, 1йВЩ(,©2.Ше*. 1®Й0 - HtgfPbWrtw: шп &штх№ MimstyofCMisagp Я^заИщ^ т Шхйвт QaiHaatkm.

тштащ/ йМвшщЕШшаНшт.ТШе фящ cftfneAtmitlisam МтЦ, ®st. <®. «т Шшп pawYsiills, 11®®^),, ЖВЩ; шж сшщф №кпШ1 ВИшвд, Ше Western Gmm: 1ШЩ..

Ш Л ЯЬвтшвй?, Tws>1fy|P9s df 1ЙИиш11юиГ ® Е. NSaircnairfa fljad.),, ШИтвИют: ШпвШЬтетИШеБю-Мт<$,т1Шя§ШШК Щ2Ш $7. ifetM- ®-да.

Mi life lHtetteto<«t, ‘“Wi* Мм off ШЗДгшвраГ,, ОитИвщ, till Oct ши.. риншш «euij Щ HKslfetrd iWteefkindter;, Отжгавс Ideas and Reality fjhondsm, ШЩ„ т отташ “ТШе ИпшшИ WfaiM and j$j$!$fj||oftlte Peace”,, йягфтАШщ 2i Р9Щ, 885-т5. Виж Отава X, fiem. TX 7®.. | ток» ттр Пжгтщ (рж бей. Ц тнюре) to баш сайт. ВккГлвваХбе*23.

71, Йш ![Щ Stamford WW, ШШ Street Journal, 22 Dec. 1» м “Sbnfonfs itoisge”, Sam Jose Мощ ШЩ, 17 Mar.-шц© 1Ш Travels w№ fiigoosrta; MUfictitoaism at Sbn*тГ„ в Dmesh РЯЦ Шега! Education: The PoWcs Of Race and Sex on Campus (New York; 1991)„ 59-®-^■’©WiiisJfeitjEllS’Siiw, The Closing of the American MmdQten York, 1987).

7$ Stanford Mntfergii^, fewail European Program, 1987-8: “Europe Г (Ptoif. j. Brawn), “Europe IP $|M J МкИ, “Europe HI* (Plrof. J, J. Sheehan).

74. Цитиран© or George Gordon, “The Land Where You Cant Te« Wrong from Rights”. Daty Mai, 21 Ju»1991,

73, Man Bloom, The dosing of the American Mind, op. rit 78. D’Souza, Illiberal Education, op, cit

77, Aster, Reforming Education, op. at

78, Goethe, “Talismane”, or West-Ostflcher Divan (1815), в Goethe: Selected Verse, ed. David Luke (London, 1984), m

79, A J, P. Taylor, English History, 1914-45 (Oxford, 1965).

80, Hugh GsHtskell, в Камарата на общините, 1962; цитиран от Keith Robbins; виж. бел. 98 по-долу. Лорд Тебит е Камарата на лордовете през 1962 г. надмина гафа на Гейтскел, говорейки за *1000 години британска парламентарна история“; цитиран от проф. Дейвид Кеньдайн на англо-американската историческа конференция, Лондонски университет, 30 юни 1994 г.

81, University of London: School of History and Institute of Historical Research, Syllabus and Courses, 1902-3 (The White Pamphlet) (London, 1992).

82, Jonathan Israel, “History In the Making”, Independent, 28 Dec. 1992. Виж също Conrad Russell, “John Bull’s Other Nations”, TLS, 12 Mar. 1993.

83, David Cannadlne, “British History; Past, Present, and Future”, Past and Present, 116 (Aug. 1987),

180, Противоположни мнения бяха публикувани в 119 (May 1989).

84, Виж BBC Newanlght, 17 Sept. 1991, за “J. R. Tolkien’s Heritage”; също така Н. Carpenter, J. R. R. Tolkien: A Biography, (London, 1992).

88, До 1992 г. До 1963-4 г. Почетната школа по английски език и литература в Оксфорд предлагаше два варианта за курсове, единият от които беше “Специален курс по английски език и ранна английска литература”. “Староанглийска литература” и “Староанглийски превод” все още бяха задължителни писмени работи за всички кандидати за първоначална степен и в

БЕЛЕЖКИ КЪМ ВЪВЕДЕНИЕТО

1145

предварителните изпити по английски. University of Oxford Examination Decrees and Regulations, Oxford 1993,31-3,71-2,177-87. “Изпитът в Школата за Модерна история винаги ще включва 1) Историята на Англия… 2) Обща история през някой период… 3) Специална историческа тема…” Изискването за познаване на задължителен неанглийски текст беше изоставено (ibid. 49, 257 ff.).

86. Jean-François Baque, “Car chaque enfant meurt à son rang; le patriotisme en chantant”, Historama, 89 (July 1991), 64-6.

87. V. Ogilvie, “Teaching Without Nationalistic Bias”, The Times, 7 June 1947; G. M. Trevelyan, “Bias in History”, History, 32/115 (1947), 1-15; Paul Kennedy, “The Decline of Natioanalistic History in the West, 1900-70”, Journal of Contemporary History (1973), 77-99.

88. Tadeusz Korzon, Historya Nowoiytna, Tom I do 1648 roku (Crakow, 1889), 1-2.

89. Томът на Коржон сложи началото на серия, планираща да покрие четири периода от Модерната история: i, Ренесанс; ii, Реформация, 1517-1648; iii, Баланс на силите, 1648-1789; и iv, Революция, 1789-1815. Според него терминът “historya najnowsza” или “Съвременна история” взема връх над термина “Модерна история” през 1815 г. След това задачата на историка е била ограничена в събирането на материал за по-нататъшни анализи, (pp. 2-4).

90. В тази област трябва да се отбележат специалните заслуги на Екерт Институт в Брунзуик, който се включи в усилията на ЮНЕСКО да съживи довоенните схеми за елиминиране на националните предубеждения от програмите за преподаване по история. Виж Georg Eckert Institute for International Textbook Research: An Outline of the Institute’s Development, Tasks and Perspectives (Braunschweig, 1947); също така бел. 107 по-долу.

91. К. V. Bazilevich et. al., A History of the USSR (в 3 тома, Moscow, 1947-8).

92. Например оксфордската учебна програма за Общ образователен сертификат на Ниво А по история (1992) изисква от кандидатите да изберат две писмени работи от списъка със седем в раздел “Общи” и още седем в списъка на раздел “Специални”. Общите писмени работи покриват ограничени периоди като 1066-1273,1603-1715 или 1895-1964 и са подразделени на тъй наречените “Британски” и “Общи” секции (всъщност на английски и западноевропейски плюс руски). Всяка от тях съдържа “Номинирани теми” като “Селският бунт” или “Тридесетгодишната война”. Специалните писмени работи са адресирани към теми като “Управлението в Англия през ранната епоха на Тюдорите, 1509-53” или “Нацизмът и Третият райх, 1919-45”; University of Oxford Delegacy of Local Examinations, General Certficate of Education 1992: Regulations and Syllabuses (Oxford, 1990), 49-72.

93. D. Iredale, Discovering Local History (Aylesbury, 1977); C. Phythian Adams, Rethinking English Local History (Leicester, 1987); също така E. Hinrichs, Regionalitaet: der “kieine Raum” also Problem der Intemationaler Schulbuchforschung (Frankfurt, 1900).

94. Виж M. G. S. Hodgson and E. Burke (eds.), Rethinking World History: Essays on Europe, Islam, and World History (Cambridge, 1933).

95. Élie Halévy, L’Histoire du peuple anglais au XIXéme siècle (1913-26), преведена като History of the English People in the Nineteenth Century [в 6 тома, London, 1949-52); Denis Mack Smith, Italy: A Modem History (1959), преведено като Storia d’ltalia dal 1861 al 1958 (в 2 тома, Milan, 1966); Hugh Kearney, The British Isles: a history of four nations (Cambridgre, 1989).

96. Christopher Dawson, The Making of Europe (London, 1932). Виж също С. Scott, A Historian and His World: A Life of Christopher Dawson, 1889-1970 (London, 1984).

97. Richard Coudenhouve-Kalergi, Pan-Europa (Vienna, 1924; New York, 1926); Pierre Renouvin, L’Idée de fédération européenne dans la pensée poltique du XIXe siècle (Oxford, 1949); Salvador de

fix.’ Madariaga, L’Esprit de l’Europe (Brussels, 1952); R. Albrecht-Carrié, The Unity of Europe: a historical sun/ey (London, 1966).

1146

БЕЛЕЖКИ КЪМ ВЪВЕДЕНИЕТО

98. Keith Robbins, “National Identity and History: Past, Present, and Future”, History, 75/245 (Oct. 1990), 369-87, като това е било президентското обръщение към Конференцията на Историческата асоциация в Челтенхъм през април 1990 г.

99. Jenny Wormald, “The Creation of Britain: Multiple Kingdoms or Core and Colonies?”, TRHS, № ser., iii (1993), 194.

100. Виж Norman Davis, “Stalin’s History Lesson”, Spectator, 6 Aug. 1988.

101. L. Brezhnev, Speech at Bad Godesberg, W. Germany, 23 Nov. 1981.

102. M. Gorbachev, Perestroika: New Thinking for Our Country and the World (London, 1987), 191-5: “Ние сме европейци” (стр. 191); “Домът е общ, но всяко семейство си има свой собствен апартамент, има и различни входове” (стр. 195).

103. Виж G. W. Blackburn, Education in the Third Reich (Albany, NY, 1985).

104. Очевидно такава е била съдбата на Тайни Роуналд, по-късно председател на Лонро и собственик на Observer, който бил арестуван през 1941 г. и интерниран в Секция 18В по закона, отнасящ се до “Родените в Британия лица с изявени симпатии към фашизма”; “All Well That Ends Well”, Observer, 23 May 1993.

105. Norman Stone, “The Evil Empire: Heroes and Villains”, Sunday Times, 1 Sept. 1991.

106. David Cesarini, Justice Delayed (London, 1992).

107. Against Bias and Prejudice: The Council of Europe’s Work on History Teaching and History Textbooks (Council of Europe Report, Strasbourg, 1986).

108. Margaret Shennan, op. cit. p. 53, особено главите “Europe and the Time Dimension” и “Europe’s Cultural Identity”.

109. Jean-Baptiste Duroselle, Europe: A History of its Peoples (London, 1991), “Epilogue”, 411-15.

110. Виж Adam Zamoyski, “An Historic Case of Euro-fudge”, Sunday Telegraph, 6 Nov. 1988. J. Nicholas, “Half-thruths about Half of Europe”, Guardian, 25 Oct. 1991.

111. “Quand un livre scandalise la Grèce”, Libre Belgique, 26 Apr. 1990; “La prima Storia Europea offende tutti i 12”, La Stampa, 4 Nov. 1990; C. M. Woodhouse, в Kathimerini (Athens), 3 June 1990.

112. Academician M. V. Sakellariou, letter to the Greek Deputies of the European Parliament, 18 Mar.

1990.

113. Kathimerini, 30 Sept. 1990.

114. Jacques Montaville eta/., Histoire de l’Europe (Paris, 1992). Виж Julian Nundy, “History Leaves Britain Behind”, Independend on Sunday, 19 Jan. 1992.

115. Benedikt Anderson, Imagined Communities: Reflections on the Origin and Spread of Nationalism, 2nd edn. (London, 1991); цитиран от G. Varouxakis в UCL History Newsletter, 8 (Dec. 1991), 22-4.

116. Prof. Marc Raeff, в “What Is European History?”, History Today, 36 (Jan. 1986), 46-50.

117. Professor Marc Ferro, ibid.

118. Dr. Eva Haraszti, ibid.

119. Prof. Immanuel Wallerstein, ibid.

120. A. J. P. Taylor, ibid.

ГЛАВА I

1. Charles Louis de Secondât, Baron de Montesquieu, в Considérations sur les causes de la grandeur des Romains (1734); също така “За разликата между хората при различни климати”, De l’Esprit des lois (1748), преведено на английски като The Spirit of Laws (London, 1878),xiv. 2. На български последната книга е преведена като “Духът на законите”.

2. P. Vidal de la Blache, Principes de géographie humaine, ed. E. de Martonne (Paris, 1921), прев. като Principles of Human Geography (London, 1926); също така La Personnalité géographique de la

БЕЛЕЖКИ КЪМ ГЛАВА I

1147

France, която е въведение към неговата Tableau de la géographie de la France, англ. прев. (Manchester, 1941); F. Braudel, L’Identité de la France (Paris, 1985). Монтескьо пише, че британците са “нация, толкова разстроена от климата, че изпитва отвращение към всичко, дори към живота” (Esprit des lois).

3. Luigi Luca Cavalli-Sforza в Scientific American (1991), както е докладвано от S. Connor, “On the

Origin of Speeches”, Independent on Sunday, 10 Nov. 1991.

4. Dr Steve Jones, BBC Reith Lectures 1991, публикувани като The Language of the Genes: Biology,

History and the Evolutionary Future (London, 1993).

5. Виж Въведение, бел. 42,43 и 68; също J. Szucs, “Three Historical Regions in Europe”, в TOrténelmi

Szemle (Budapest), 24 (1981), 313-69, издадено като Les Trois Europes (Paris, 1985); H. C. Meyer, Mitteleuropa in German Thought and Action, 1815-45 (The Hague, 1955); and 0. Halecki, The Borderlands in European Civilization (New York, 1952).

6. Виж Braudel, La Méditerranée (виж Въведение, бел. 16).

7. Robert Fox, The Inner Sea: The Mediterranean and Its People (London, 1991).

8. Виж David Kirby, Northern Europe in the Early Modem Period (London, 1990) ; също така J. Fitzmaurice,

The Baltic: A Regional Future? (London, 1992).

9. Neil Ascherson, Black Sea, p. 267 (London and New York, 1955).

10. Ellsworth Huntington, Civilization and Climate (1915; 3rd edn., New Haven, Conn., 1924); The Mainsprings of Civilization (New York, 1945).

11. Arnold J. Toynbee, A Study of History (1934), съкратено (London, 1960), 151.

12. Michael Anderson, The Birth of Europe, op. cit. 97.

13. С. Stringer and R. Grun, “New Light on Our Shadowy Ancestors”, Independent on Sunday, 1 Sept.

1991.

14. W. J. Perry, The Growth of Civilization (London, 1925), 34.

15. Виж Barry Cunliffe, “Aegean Civilization and Barbarian Europe”, в The Roots of European Civilization (Chicago, 1987), 5-15; също така J. Howell, “The Lake Villages of France”, ibid. 42-53.

16. Виж Gerald S. Hawkins, Stonehendge Decoded (London, 1970).

17. Colin Renfrew, Archaeology and Language: The Puzzle of Indo-European Origins (London, 1987).

18. Marija Gimbutas, в G. Cardona et. al. (eds.), Indo-European and Indo-Europeans (Philadelphia, 1970), 54; цитирана от Renfrew, Archaeology and Language, 17.

19. Както се внушава от Джоунс в The Language of the Genes.

20. За европейската ономастика виж G. Semerano, Le origini délia cultura europea: rivelazioni délia linguistica storica (Florence, 1984).

Khococ, 1628 r. np. Xp.

21. Виж Jacquetta Hawkes, “The Grace of Life” в The Dawn of the Gods (London, 1968), 73-156, където “женственият дух на минойския живот” е противопоставен на “мъжествения ахейски дух от по-късните времена”.

22. Sir Arthur Evans, The Palace of Minos: A Comparative Account of the Early Cretan Civilization (в 4 тома, London, 1921-36), i. 17. See also S. Horwitz, Find of a Lifetime (London, 1981) and A. C. Brown, Arthur Evans and the Palace of Minos (Oxford, 1981).

23. За жертвоприношението в Анемоспелия, открито през 1979 г., виж Peter Warren, “The Minoans and Their Gods”, в Barry Cunliffe, Origins, op. cit. 30-41.

24. Gerald Cadogan, “A Theory That Could Change History”, Financial Times, 9 Sept. 1989.