Европа.История

SMOLENSK

ПРЕЗ юли 1941 г. Вермахтьт превзел Смоленск с такава скорост, че местният пар-I тиен дом и всичко, останало в него, попаднали в германски ръце. Смоленските ар-I хиви съдържали подробни документи за всички аспекти от дейността на комунис-I тите след Революцията, включително за чистките на Сталин и за Големия терор. Занесени I в Германия, те били надлежно пленени за втори път през 1945 г. от американската армия и занесени в САЩ. Те били далеч по-малко от богатата колекция с нацистки документи, ко-I ито попаднали в американски ръце и които щели да оформят сърцевината на Американс-I кия документален център в Берлин. Но съветските власти никога не гарантирали свободен I достъп до своите държавни архиви, да не говорим за тайните партийни документи. Така че I неочакваният късмет от Смоленск имал неоценима стойност. Историческите изследвания, I базирани върху тези документи, пронизали мъглата на съветската пропаганда и западното I I теоретизиране и осигурили един от първите автентични погледи в истинското естество на I I комунистическото управление1.

Много съветолози и съветски апологети обаче не са доволни. След като рамкирали I I своите фантазии в рамките на информацията, че не са налице почти никакви доказателства I I от първа ръка, те нямали желание да се изправят срещу сериозните факти. И когато учени-I I ят, който пръв анализирал смоленските архиви, заключил, че Сталин е провеждал “почти I I непрекъсната чистка” през 30-те години, неговото твърдение просто било отхвърлено. “То-I I зи възглед, декларирал спокойно архиапологетът, е слабо подкрепен от наличните първич-I I ни доказателства”2. До падането на Съветския съюз подобна софистика често минаваше за I I наука.

Архивите винаги са привличали онези, които желаят да манипулират написването I I на историята. През 1992 г. руските власти разкриха съществуването на тъй наречения I I “Особый архив”, или “Специален архив”, който съветският режим водел отделно от всички I I други документи. Неговото пълно съдържание тепърва ще се проучва; но в допълнение кьм I I дневниците на Гьобелс, то сигурно включва такива въпроси като документите от френска-I I та Sûreté Nationale и от полската предвоенна Dwöjka, или “Военно разузнаване”, дори доку-I I менти на Британския експедиционен корпус (1940) и на Великото херцогство Люксембург. I I Говори се, че той съдържал изчезналите колекции на нацистката RSHA (Главна канцелария I I за сигурност на Райха). Очевидно нацистките ловци на архиви са скрили своята плячка от I цяла Европа в различни замъци и мазета в Полша и Източна Германия само за да видят ] I как тя на свой ред ще бъде плячкосана от Червената армия. Съветите си върнали много-! кратно за загубата на смоленските архиви, imetryka)

Още по-интригуваща е възможността части от пленените нацистки архиви да са би-! ли фалшифицирани, след като са попаднали в ръцете на комунистите. Във Варшава напри-I мер следвоенната комунистическа Служба по сигурността (UB) наследила документите на I бившия градски секретариат на Гестапо. Въоръжена с подходящи регистри, кодове, канце-I ларски материали, празни бланки за документи и официални печати, за кея било проста I работа да поправи документите. За UB почти не представлявало трудност да осигури доку-I менти, показващи, че полското съпротивително движение, Армия Крайова, е било ръково-! дено от нацистки колаборационисти3.

1018